Как възникна СПИН?
Общоприето е да се мисли, че СПИН възниква у шимпанзетата. Преди няколко десетилетия заболяването се предадло върху хората, след като местните убили и изяли няколко болни шимпанзета. Това се казва!
Как и къде възниква точно обаче вирусът на имунния дефицит у човека все още не се знае, въпреки че самото развитие на епидемията е добре проучено. Известно е, че инфекцията тръгва някъде из африканската джунгла, но до скоро всякакви проучвания там бяха прекратени. Върху това, в началото, бяха концентрирани усилията на изследователите от университета в Алабама, Бирмингам, Беатрис Хан и Джордж Шоу.
В началото бяха маймуните… и не само те
В полза на това свидетелстват трите заловени в Африка шимпанзета, заразени с вирус, близък до рози, който предизвиква СПИН и хората. Също така били хванати още четири шимпанзета, заразени в с вирус, генетично близък, но не идентичен, с този на ХИВ. Не се знае къде са живели тези животни преди, как са били заловени, но Хан и съавтори смятат, че тези животни не са родени в западните части на централна Африка, защото вирусът, с който са заразени, генетически е много различен от този, в първите три маймуни.
George Shaw, MD, Beatrice Hahn, MD
„В момента разполагаме с четири разновидности на вируса при маймуни“, коментира Хан и продължава: „Три от тях са много близки както помежду си, така и с вируса при човека. Но те се различават значително от четвъртия образец. Това ни кара да мислим, че централната част на западна Африка е най-вероятната родина на вируса, който поразява планетата днес.“
Има много специалисти, които не вярват на подобни доказателства обаче.
„Мнозина казваха: „Четвъртото шимпанзе е маловажно“. разказва Хан. „Та вие изобщо не знаете какво става в дивата природа.“
Хан и Шоу са извършили мащабни изследвания в джунглите на Африка и са убедени, че вирусът, който са открили и който се среща изключително често сред маймуните, не предизвиква тежко заболяване у тях.
Възможност това състояние да бъде доказано, било съобщението на Марко Браун, жителка на Петалума, която съобщила, че у няколко от нейните котки се наблюдават симптоми твърде сходни с тези на СПИН. Тя завела своите котки на ветеринар, но той не казал нищо конкретно. Най-накрая Нилс Петерсен, специалист оу вирусни заболявания у животните в Калифорнийския университет, признал, че котките са болни от СПИН.
Година по-късно Петерсен, заедно с колегата си Джанет Ямамото успяват да изолират вируса, който се оказал изключително близък до човешкия, но неопасен за хората. Източникът на инфекцията останал загадка, както и въпросът дали поразява дивите котки.
И, ако това е така, дали този вирус не е причина за смъртта на лъвове и пуми, вписани в Червената книга?
Стивън О’Брайън, специалист по котките и завеждащ лабораторията за генетични изследвания в Националния институт по рака във Фредерик, щата Мериленд, бил силно заинтересован от това съобщение. Веднага пристъпил към изследване на консервиран генетичен материал от хиляди диви котки, леопарди, лъвове, пуми. За негова огромна изненада вирусът бил открит практически във всички изследвани материали. Т.н. може да се заключи, че дивите котки страдат от заболяване, което много прилича на СПИН у човека.
„Всички котки бяха поразени от вирус, способен да унищожи имунната система“, казва О’Брайен. — „Но някои от животните дори не са били болни. Ние проведохме много изследвания, търсейки признаците на заболяването, но не ги открихме. Домашните котки, обаче се оказаха незащитени и бързо загиват.“
Следователно подобно нещо може да се очаква и при приматите. установоло сзе, че 20 вида африкански маймуни са заразени с вирус, подобен на СПИН, но не боледуват. Но, ако незаразени с вируса азиатски маймуни, по един или друг начин влязат в досег с вируса, те се заразяват и боледуват, развивайки типичната за СПИН клинична картина.
„Всички африкански примати носят вируса“, коментира Джонатан Алан, вирусолог от Югозападния фонд за Биомедицински изследвания в Сан Антонио. – „Някои видове маймуни се явяват носители на вируса в продължение на хилядолетия. Естествените гостоприемници на тези вируси никога не боледуват.“
Очаквахме едно, получи се друго…
„Това е невероятно!“, твърди Едуард Холмс от университета в Оксфорд.
Възможно ли е адаптиране към вируса?
- Възможност за поразени популации, които са толкова затворени, че не обменят инфекцията с достъпните за изследвания животни;
- популацията от заразени шимпанзета измира напълно;
- много малка част от шимпанзетата са заразени.
Но, ако последното предположение е вярно, т.е., че заразените са малко, тогава как вирусът е преминал при хората?
Хан е изследвала съвършенно диви шимпанзета, извън изследваната популация. Целта им е да намерят следи от инфекцията в дивата природа и да направят така, че тези проучвания да допренесат полза за хората.
Марк Файнберг, професор по медицина, микробиология и имунология в Университета Емори, изследвал единствено маймуни от западна Африка, които били широко засегнати от вируса ХИВ -2, човешкия вид на вируса, разпространен сред хората в западна Африка. Маймуните били абсолютно здрави клинично, което навело изследователите на мисълта, че те, по някакъв начин, са се справили с вируса. В кръвта на маймуните не били намерени голямо количество вируси, В капилярната кръв обаче се установило, че във всяка капка кръв се съдържат милиони вирусни частици. Това „захвърлило“ в коша предположението, че може би маймуните са се справили с вируса.
Другото предположение, че вирусите се размножават, но не увреждат клетките, също се оказало невярно. Вирусите унищожават голямо количество клетки, както при заразените маймуни, така и при лъвовете и пумите, просто маймуните са в състояние да компенсират.
Последното, според О’Брайен е особено полезно, с оглед разкриването на механизма на кръвотворене и евентуално използването му в помощ на хората. Според Файнберг и О’Брайен ХИВ ще доведе до промяна на човечеството. В Африка има толкова много заразени хора, че няма как бъдещите поколения да не носят генетично предразположение за съжителство с вируса.
Всъщност това е механизмът на еволюцията.
„Това непременно ще стане“, убедено разказва Файнберг – „Тежестта на епидемията в някои кътчета на планетата е толкова голяма, че няма как това да не повлияе еволюцията на човечеството. В миналото инфекциите многократно са повлиявали човешката еволюция Днес можем да наблюдаваме това със собствените си очи.“
Но ще отнеме векове!