За д-р Игнатиев – диплома с „cum eximia laude“

„…историята на първото медицинско дружество в нашата страна, което е предшественик на лекарската организация, съставлява част от културната история на българския народ и поради това не е без значение.“

                                                                                                          Д-р Ал. Недялков,

                                                                                                    Варненско медицинско дружество, София, 1910 г.

В серия от новини и материали ще ви запознаем с подробности и биографични бележки относно членовете на първото избрано ръководство на Варненско медицинско дружество и неговия организационен живот.

Варненските лекари, основатели на дружеството, са от различни националности. Те са завършили медицински училища в различни краища на света и са заемали различни обществени длъжности, но всички са били обединени от една обща цел – развиване на медицинската наука и практика в името на общественото здраве. Трябва да се подчертае, че това се случва в годините след Освобождението, когато лекарите на територията на България са едва стотина, а болничните условия никак не са добри.

Основаното на 10 декември 1883 година Варненско медицинско дружество води редовен организационен живот под ръководството на:

1. Председател д-р Михаил (Мирон) Василиевич Игнатиев

2. Подпредседател д-р Ангел Димитров Пюскюлиев

3. Чл.-секретар д-р Желяз (Желю) Радев Гьокчеренлиев

Само за първите седем месеца на 1884 г. са проведени 13 заседания, на които се докладват интересни случаи от практиката, реферират се научни статии, разглеждат се актуални въпроси на санитарното състояние на града и страната. За кратко време броят на членовете на дружеството нараства и през 1885 г. те са вече 25. Избрано е ново настоятелство в състав:

1. Председател д-р Ангел Димитров Пюскюлиев

2. Подпредседател д-р Стойчо Юрданов

3. Член секретар д-р Юрдан Севвов

Проведени са 9 заседания. Членове са д-р Ангел Димитров Пюскюлиев, д-р Батиста Валенда, д-р Борис Абрамович Окс, д-р Василаки Пападопуло, д-р Васильев, д-р Георги Янопулос, д-р Дилева, д-р Димитров, д-р Димитър Гълъбов, Д-р Желяз (Желю) Радев Гьокчеренлиев, д-р Куцодимитрис, д-р Михаил (Мирон) Василиевич Игнатиев, д-р Стойчо Юрданов, д-р Юрдан Севвов кмета на град Варна г-н Михаил Колони, който като почетен член на дружество е един от активните му сътрудници.

Д-р Михаил (Мирон) Василиевич Игнатиев е първият председател на дружеството. Той е роден през 1853 г. в град Суздал, Русия, в дворянско семейство. През 1879 г. завършва Императорската медикохирургическа академия в Санкт-Петербург с диплома за лекар „cum eximia laude“.

Като студент той постъпва доброволно в отрядите на дружеството на Червения кръст, като през 1877-1878 година е част от военните действия в освободителната Руско-турска война, а по-късно и в борбата с чумната епидемия в Астраханска губерния. Постепенно интересът на д-р Игнатиев към България нараства и след дипломирането си пристига у нас за почти пет години, като работи последователно като добрички окръжен лекар, старши лекар във Варненската първокласна болница и балчишки околийски лекар. Веднага след започването на Сръбско-българската война той отново идва у нас с притеклата се на помощ мисия на руския Червен кръст.

През 1891 г. д-р Игнатиев полага изпит за степента „Доктор по медицина“. Проявеният от него още в България интерес към психиатрията не само не намалява, но се превръща и в основната медицинска област, на която той се посвещава. През 1902 г. защитава дисертационен труд „Игнатиев М. В. Изследование о душевнобольных по отчетам руских психиатрических заведений“. Докато работи върху него, д-р Игнатиев получава консултации от знаменития руски невролог, психиатър, психолог, морфолог, физиолог и обществена фигура – проф. Владимир Михайлович Бехтерев (1857–1927).

Като практикуващ лекар психиатър, д-р Игнатиев се насочва към въвеждането на нови по-хуманни и по-прогресивни методи за лечение на психично болните – методи, запазващи индивидуалната им свобода. В същото време той остава верен на своя стремеж да обобщава научно наблюдаваните факти и явления. В Централната медицинска библиотека в Москва са открити публикувани над 50 негови научни и научно-популярни статии. Той става пионер и в разработването на статистиката на психичните заболявания в Русия.

През 1906 г. д-р Игнатиев пръв излиза с апел за създаване на фонд за изграждането на предложения от проф. Бехтерев институт за научни изследвания в областта на психиатрията и прави първата вноска в този фонд.

Този достоен лекар и гражданин умира през 1909 или 1910 г. Неговият огромен принос за здравното дело в България за съжаление е малко известен и заслужава едно по-голямо обществено признание .