Проф. Иво Петров, национален консултант по кардиология, медицински директор, ръководител на клиника по кардиология и ангиология, за здравето на нацията, здравната реформа и бъдещето на медицината у нас. 

„Колкото по-малко харчи държавата за здравеопазването, толкова по-болно е населението“, това заяви в студиото на NOVA проф. Петров.

Профилактика, навременно въвеждане на модерни методики в здравеопазването и особено при заболявания с много висока смъртност и социална значимост – сърдечно-съдови и онкологични – е разковничето за добро здраве според професора.

Според него в България има изкривена статистика за редица заболявания, в това число и сърдечно-съдови. Заплащането в болниците, за съжаление е такова, че се плаща на брой пациенти, което е нарушение с изначалния принцип на здравното осигуряване – парите да следват пациента, а сега е обратното – пациентът следва парите, т.е. за каквото се плаща, такива заболявания се появяват. „Трябва да имаме повече контрол, както ба входа – какви пациенти влизат, пациенти ли са, или са мними, и как излизат – т.е. с какъв здравният резултат, съвпадение на диагнози, рехоспитализации и др.“

До по-добър контрол би довело въвеждането на електронното здравеопазване. Въвеждането на лична електронна карта ще доведе до една реална статистика.

„Пациентът трябва да е в акцент.“  

Що се отнася до сегашната форма на здравно осигуряване и произтичащото от това доплащане на услуги и консумативи в болниците, професор Петров е категоричен: „Пропорцията е прекалено голяма“ – българският пациент заплаща много. И за да бъде това по-социално, трябва да се въведе т.н. „хибридна система“, която е въведена в страните с модерно здравеопазване. „Голям, социален, държавен стълб и допълнително осигуряване“, нещо, което ние отдавна сме предложили като идея в комуникациите с министрството.

„Допълнителното осигуряване също трябва да бъде балансирано между работодателя и потенциалния пациент.“ И тогава здравна осигуровка на по-малко боледуващите хора, ще бъде използвана за тези, които боледуват по-често, поясни професорът. По този начин и хората, които се нуждаят от доплащане на скъпи материали и консумативи, няма да бъдат принудени да го правят от собствения си джоб, а ще се възползват от тази осигуровка, която допълнително е използвала системата. Въпрос на обсъждане е дали в това основен играч ще бъде държавата като основен стълб или ще бъде дадена възможност и на други частни инициативи.

„И този път трябва да се направи една истинска обществена дискусия и това решение да се вземе в пълен обществен консенсус. За да не стане така, че следващите, които дойдат на власт, независимо какава политическа оцветка са, да го променят отново.“

„Да се направи една национална стратегия, в която всички политици трябва да бъдат задължени от нас, от обществото, да се спазва тази концепция.“

За съжаление в момента възможностите на здравноосигурителната каса са такива. В момента тя не е фонд, от който всеки да черпи, колкото му трябва, а само един разпределител на бюджетни средства. „Ако касата беше реален фонд, това би довело и до един по-строг контрол на разходваните средства. Защото тогава това щяха да бъдат нейните средства. В момента това не са нейни средства, Това е бюджет, който се гласува от парламента. И може би това също трябва да претърпи промяна.“

„Един голям генерален държавен фонд, това може да е пък реално решение на проблема.“

По отношение на бъдещето на медицината в страната ни, проф Иво Петров заяви следното:

„Нашето поколение оцеляхме, но не успяхме да създадем основите на развитие. Сега България трябва да започне да мисли за развитие, за постижения, за градеж, за експониране. Та може би това е една от причините е точно тази. Аз искам България да бъде експонирана по правилния начин. Вече сме част от най-важните европейски и световни структури, и крайно време е, черпейки от тях, да започнем и да даваме.“