Даниел Вълчев: Kойто реформира здравеопазването, трябва да е готов за пълен отказ от политическо бъдеще

Здравеопазването и образованието са двете публични системи, които един или друг начин, касаят всеки един от нас, каза проф. Даниел Вълчев по време на дебата на тема „Прозрачност и здравеопазване“, организиран от „Галъп интернешънъл“ и clinica.bg по повод създаването на първия „Индекс на болниците“.

Според проф. Вълчев в системата на здравеопазването съществуват три големи проблема:

– стимули за необосновано разрастване, т.е така е създадена, че да стимулира необоснованото разрастване. През 1989 г. когато статистиката е показвала 9 млн, население в страната е имало 350 болници, и сега, когато населението е намаляло почти на половина, болниците са се увеличили с 20%.

Защо е така? Защото НЗОК каса плаща на пациент и всяка болница се стреми да покаже, че има повече пациенти по по-скъпи клинични пътеки.

– Грешен модел на управление, финансиране и контрол. Липсва персонална отговорност в НЗОК. Малцина са тези, които знаят кои са в Надзорния съвет на НЗОК. Те вземат едни решения, управителят ги изпълнява ще не ще. Депутатът е казал на тоя на оня, чрез шефа на регионалната каса и т.н.

– Липса на адекватен контрол. „Ако има електронна система, с която да виждате разходите на болниците в реално време, вие може да изпратите хора и да направите проверка, докато болният е още там. След това го правите по документи, но по документи е друго. Оттук нататък електронното досие на всеки пациент, дори капацитетът за последващи проверки са ограничени. Не са добре нещата и при лекарствената политика, където натискът е много голям.“

Според проф. Вълчев съществуват три принципно важни неща, които биха променили системата:

– първото, че нещата могат да станат само с политическа поддръжка. „Иначе, който и да се захване, ще изгори.“ Трябва да има обществен консенсус за поетапно увеличение на средствата, но срещу реформи. „Според мен е късоглед онзи, който не вижда, че средствата за здравеопазване през следващите 10-15 години само ще се увеличават и това трябва да е така. Въпросът е дали това ще стане само като се запълват дупки или в името на една по-добра и качествена система.“

– Второ, трябва да има много ясен консенсус и регулаторна рамка за лекарствената политика. Този ежегоден натиск в една и съща посока трябва да спре.

– Трето трябва да има консенсус за мрежите за болничната и спешна помощ и те трябва да бъдат на база обективни показатели – деперсоналзирани. Например, добре е, ако линейката идва на 10-та минута и си в болница на 60-те, коментира още проф. Вълчев.

Според проф. Вълчев реформата в здравеопазването изисква промяна на модел а на финансиране и за да се осъществи опира до три принципа, валидни за всички системи:

– „Първо системата трябва да стане прозрачна, в мътна вода реформа не се прави.“

– Трябва да бъде предвидима, да имаш поне 5-10 години хоризонт и да знаеш накъде ще вървят нещата. При еднакви и ясни правила, колкото повече конкуренция, толкова по-добре.

– И разбира се повече свобода на играчите в системата и ако излязат от рамката, повече отговорност.

„Не искам да бъда песимист, но трябва да е ясно, че този, който реформира сектора, трябва да е готов за пълен отказ от политическо бъдеще.“