Ехографията на бедрена става при новородено до края на първия месец
Академик проф. д-р Борислав Владимиров (1939 г. Брегово, Видинско) е сред доайените в детската ортопедия. Активен деятел е за намаляване на вродената и предизвикана дисплазия на тазобедрената става при новородени, разработва нови оперативни методи, въвежда многобройни съвременни оперативни техники в детската ортопедия и травматология.
Акад. проф. Владимиров е завършил МУ София и в продължение на 30 години проф. Владимиров е ръководил Клиниката по детска ортопедия в Горна баня. Въвел е многобройни съвременни оперативни техники в детската ортопедия и травматология, активен деятел е в организацията за намаляване на вродената и предизвиканата дисплазия на тазобедрената става при новородени, разработва нови оперативни методи; автор, съавтор и редактор в монографии, учебници и ръководства по ортопедия и травматология; има около 200 научни публикации в наши и чужди списания; член е на български и международни асоциации по ортопедия и травматология и по детска ортопедия.
К. е на 10. От две години тренира футбол, като повечето момчета на неговата възраст. След всяка тренировка обаче детето буквално куца и го боли в областта на глезена и коляното, когато ходи.
„Щом се натоварят мускулите му, започват да го болят, защото сухожилията му са къси, преразтягат се, възпаляват се и предизвикват болка. Ако това дете беше видяно от специалист преди да навърши три години, тогава можеше късото ахилесово сухожилие да се удължи само с рехабилитация. Но след като е изтърван този период – край! Само с нож. Сега го боли, за това идва на преглед – нито може да стъпва, нито да рита топка”, обяснява след прегледа на Камен проф. Владимиров.
„Като малък леко си кривеше крака настрани , но мислехме, че е така, защото растеше много бързо”, казва бащата на Камен, а ортопедът се ядосва, че въпреки че клиничната картина е била на лице отдавна, детето е заведено при специалист едва, когато болката е станала нетърпима.
Случаят с К. не е изолиран. Според проф. Борислав Владимиров децата масово страдат от плоскостъпие, а поне при една пета от тях то води и до скъсяване на ахилесовото сухожилие. В повечето случаи това остава неглижирано от родителите.
„Причината е, че няма система за преглеждане на деца от ортопед, и то от детски ортопед. Веднага след раждането трябва да се направи ехография на тазобедрените стави. Идеалният вариант е, когато това стане, още докато бебето е в болницата. Неслучайно първата седмица се нарича „златна” за развитието на тазобедрените стави и „черна” за развитието на дисплазията (недоразвита или изкълчена става) и на луксацията (измъкване на главата на бедрената кост от тазовата ямка). Тогава става белята!”, обяснява още водещият специалист по детска ортопедия.
Ако няма възможност ехография на тазобедрените стави да се направи в болницата, бебето задължително трябва да бъде прегледано от ортопед до края на първия месец.
„Грешно е джипитата да изпращат бебето за първа рентгенова снимка, когато навърши 5-6 месеца. В Европа, а и у нас новият норматив е детето да бъде проверено до края на първия месец. Ако в този период се установи дисплазия, почти на 100 % ставите могат да бъдат възстановени само с помощта на нежни профилактични гащички „Михаела”, които се носят до края на четвъртия месец. На шестия месец тази възможност вече е изпусната и задължително трябва да се мине на по-сложния вариант на лечение – „каишките на Павлик”. Това означава да фиксираме с каишки детето да седи като в гипсово корито в продължение на три месеца. До 15 % при „каишките на Павлик” се налага и оперативно лечение. Виждате ли колко е голяма разликата от неспазването на това правило?”, разяснява проф. Владимиров.
Втора консултация с детски ортопед трябва да има в шестия месец. Целта е да се обясни на майката програмата за подготовка на бебето за прохождане – как да тренира мускулите на долните му крайници и на гръбчето.
Детето трябва да бъде видяно от специалист и след като проходи напълно, между 1,6 – 2 години.
„В тази възраст има голям проблем със сядането на децата да играят на пода. Особено в детските градини, където по цял ден играят на килима с кубчета. Има две порочни пози на седене при децата, които водят до сериозни деформации, т.нар. позиционни деформации. Едната поза е „жабешко” сядане. При другата детето си мушка крачетата под дупето и сяда върху петите на колене. То стои така, защото иначе краката му пречат и не може да играе, но това деформира крайниците. Правилно е да седи „по турски”, което много лесно се учи, стига да има кой да му обърне внимание навреме”, допълва проф. Владимиров и заключава:
„Ако седнем на едно кафене на ул. „Богориди” или „Александровска” и наблюдаваме младите хора как вървят, ще видите колко много юноши и девойки ходят усукани, стъпват с ходилата навътре, обратно на походката на Чарли Чаплин. Това е от неправилното сядане като малки!”
Източник: УМБАЛ „Дева Мария“, Бургас.
