Първите спомени – „фалшификати“ на мозъка
Снимка: pixabay
Почти 40% от хората, като „първи спомени“, помнят неща, които никога не са били!
Това показа мащабно изследване на учени от Лондонския университет (University of London), Университета в Брадфорд (University of Bradford) и Университета Нотингам, (Nottingham Trent University), публикувано в списание Psychological Science.
Изследователите са анкетирали 6 641 души за техните най-ранни спомени. Оказало се, че 2 484 човека, т.е. 38, 6%, си спомнят неща преди втората си година. От тях 893 съобщават за първи спомени преди навършване на една година. И в това е целият проблем!
По-голямата част от хората не могат да си спомнят нищо преди 3-3,5-годишна възраст. Просто нашият мозък не е в състояние да съхрани такава информация.
Целта на изследването е била да установи защо много хора твърдят, че имат спомени от по-ранна възраст, без това да е възможно?
Първоначално учените са анкетирали участниците, а след това са анализирали съдържанието, характера на спомена, езика на анкетирания и възрастта, към която е отнесен споменът.
Установило се, че колкото по-възрастен е анкетираният, толкова по-малка е вероятността, това, което разказва, да е наистина спомен.
Повечето спомени наистина били свързани с ранна детска възраст (люлки, бебешки колички, първи крачки, пелени) или с желание за общуване преди да са започнали да говорят.
Изследователите предполагат, че тези „спомени“ не са измислени, но са възникнали по-късно, от разкази на по-възрастни или от бебешки фотографии.
„Ние смятаме, че невероятните и измислени първи спомени са ментално представяне, нещо като епизодична памет, състояща се от запомнящи се фрагменти и някои факти или знания за бебешка и ранно детство“, обяснява психологът Шазия Ахтар (Shazia Akhtar) от университета в Брадфорд.
„Освен това, възможно е по-късни подробности да бъдат несъзнателно „вмъкнати“ или „прикачени“ в спомена. Например как сте седели в количката или в пелените. такива епизодични представи, приличащи на спомени, възникват във времето, асоциирайки с личния опит на индивида и се превръщат в негово спомени за ранното детство.“
Според учените, макар причината да е неизвестна, това е свързано с желанието на индивида да създаде пълна представа за своя живот и развитие.
Изследването ни кара да си зададем въпроса: доколко и в други моменти, нашата памет би могла да изменена от собствените лъжи на нашия мозък.
„В дадения случай, важното е, че човекът, „помнещ“ неправдоподобния спомен, не знае, че тях всъщност е измислен. Хората не вярват, когато им се казва, че тези техни „спомени“ са неверни. Това е свързано с факта, че системата, която ни позволява да запомним това-онова, е много сложна и до 5-6 години тя не е толкова развита, че да запомня неяа, както става в по-късна възраст. Просто мозъкът не е развит, за да възприема външния свят“, коментира психологът Мартин Конвей (Martin Conway) от Лондонския университет(University of Londоn).
Превод: П. Панайотова
