ИАМО проговори за разследването

Коментар на ИАМО във връзка със започналото разследване от Върховната административна прокуратура и последвалото отстраняване от длъжност на проф, Златица Петрова. По-късно проф. Петрова коментира проверката като спекулации и дискриминационен натиск върху нея.  на публикуван без редакторка намеса:

За истината като… “маловажен случай“
Има игра на думи, има и игра на съвест. Много лесно може да подмениш едното с другото – ако играта на думи или спекулативната им употреба, постига определена цел без да изпитваш угризения на съвестта. Негативните внушения и техните автори обикновено се разминават със съвестта като философско и морално понятие.

В Изпълнителната агенция „Медицински одит“ /ИАМО/ работят лекари и експерти с достатъчен опит – в житейски и професионален смисъл, хора с чест, достойнство и морал. Спецификата на медицинската услуга, предоставяна от ИАМО, изисква висока квалификация и умения. В агенцията работят служители и лекари с по две и повече специалности, хабилитирани лица, които са придобили с времето богат опит в одита на медицинските дейности. Да не забравяме факта, че подобна институция бе създадена за първи път в България преди по-малко от 10 години. Със своята квалификация тези специалисти допринасят за постигане на целите и задачите на агенцията, и нещо изключително важно – за постигане на приемственост в една натоварена и отговорна и не дотам привлекателна дейност: чести командировки, интензивност и конфликтност в работата, общ дефицит на медицински кадри в страната.
Направен бе опит всички тези факти и реалности да бъдат очернени, неглижирани, омаловажени и опровергани с различни внушения и приумици.
Например с фразата „смъртта на дете, определена като маловажен случай“.
Подобно заиграване е най-малкото недостойно.
Смъртта, както и животът, никога не са маловажни за всеки един от нас и за нашите близки.
Поради мащаба на клеветата и конкретните юридически обвинения,
решихме да направим няколко пояснения, изчистени от емоционалност поради законовата им тежест.
Може да ви се сторят сухи и скучни, но това е законовата рамка, в която работим. Ще цитираме и поясним конкретни казуси, част от твърде остарелия, но все още действащ Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Закон, по който основно работи КАТ и за който колегите от ИАМО се шегуват: „Ние работим с човешкото здраве, с живота и смъртта, а глобяваме медиците сякаш са превишили скоростта…“
Казус първи:
Чл. 28. За маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може:
а) да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание;
Разпоредбата на член 28 от ЗАНН дава възможност на административнонаказващия орган /АНО/, при наличието на маловажни случаи на административно нарушение, да не наложи наказание като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание, като с Тълкувателно Решение №1/12.12.2007 г., Общото Събрание на Наказателна Колегия на Върховен Касационен Съд излезе със становище, че изразът на закона „може“ не обуславя действия при оперативна самостоятелност, а означава възлагане на компетентност и АНО е длъжен да приложи тази привилегирована разпоредба. Същото решение посочва, че в случаите, когато това не е сторено от АНО, а са налице предпоставките за това, то налице е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. С други думи казано – нарушението/пропускът или извършеното действие от медицинския специалист или лечебното заведение, по никакъв начин не се е отразило в негативен аспект на лечебно-диагностичния процес.
Пример:
1/Лечебно заведение не е актуализирало вътрешния си правилник в съответствие с изменения в нормативната база. След съставяне на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, лечебното заведение е уведомило агенцията, че е предприело всички необходими действия и е отстранило допуснатото нарушение. В резултат на това АНО прави преценка, че са налице предпоставките да не бъде налагано административно наказание, т.е. да не бъде издадено наказателно постановление /НП/, което означава, че нарушението съществува в правния мир, но нарушителят не се санкционира и не се издава НП.
2/ Съставен е АУАН срещу медицински специалист за това, че в медицинската документация е отразил „без клинични и образни данни за травматични увреждания…“, а на по-късен етап е установено, че пациентът е имал травматични увреждания. Изготвено и издадено е писмо по чл. 28 от ЗАНН, тъй като се установява, че специалистът по образна диагностика не е разчел правилно направените образни изследвания, на база на които е направено заключението, че няма данни за травматични увреждания.
Казус втори:
Чл. 33. (1) Когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г.) При констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. Веществените доказателства и вещите по чл. 41 се пазят от административнонаказващия орган до произнасянето на прокурора.
Наказателното производство се счита за образувано с първото действие, с което започва разследването – чл.23,ал.2 НПК. В случаите, при които сме уведомени, че в съответната прокуратура е образувано досъдебно производство в обхвата на обективните и субективните предели на проверката, следва административнонаказателното производство да не бъде образувано, в съответствие с чл. 33, ал. 1 от ЗАНН.
Следва да се има предвид и новата разпоредба на чл. 33, ал. 2 (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.)- „При констатиране на признак/признаци на извършено престъпление, административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор“. Това налага системна оценка и преценка от аналитичен характер от страна както на актосъставителите, така и на административнонаказващия орган, които трябва да съобразят обстоятелството, че признаците на престъпление са различни от състав на престъпление, като признаците са абстрактни и неопределени като брой.
Казус трети:
Чл. 54. Когато се установи, че деянието не е нарушение, че нарушението не е извършено от лицето, посочено като нарушител, или че то не може да му се вмени във вина, наказващият орган прекратява преписката с мотивирана резолюция, като постановява да се върнат иззетите вещи, освен ако притежаването им е забранено, или да се заплати тяхната равностойност в случаите на чл. 46, ал. 4. Вещите, притежаването на които е забранено, не се връщат, а с тях се постъпва по реда, установен в съответните нормативни актове.
Според чл. 54 от ЗАНН, когато се установи, че деянието не е нарушение, че нарушението не е извършено от лицето, посочено като нарушител, или че то не може да му се вмени във вина, наказващият орган прекратява преписката с мотивирана резолюция. Тук трябва да се акцентира върху два момента – видът на акта – резолюция, и изискването към този акт – да е обоснован (аргументиран). Никъде в закона не е предвидена обжалваемост на тази резолюция, затова е важно административнонаказващият орган добре да се мотивира, т.е. резолюцията да е аргументирана и в съответствие със законовите разпоредби. В този случай производството се спира и не се издава Наказателно постановление.
Пример:
Извършва се проверка, установява се нарушение на медицински стандарт, съставя се АУАН на нарушителя, междувременно преди издаване на НП медицинският стандарт е отменен, няма възобновено действие на стар стандарт и/или идентично действаща норма. В резултат на всичко това АНО издава резолюция за прекратяване на административнонаказателното производство поради липса на материалноправна норма.
Вероятно тези правни норми са интересни само за юристи. Но те, освен, че са използвани като мотив за набеждаване, са реалната правна рамка, по която работят експертите в Изпълнителна агенция „Медицински одит“.
Правим тези разяснения именно по повод множеството публикации с негативен и очернящ характер, от един и същ автор, вероятно с лични мотиви и амбиции. Така в последните седмици бе изграден преднамерено стряскащ отрицателен имидж, директно адресиран към работата на ИАМО и нейния екип.
Знаем, че законите не се тълкуват, но резолюциите могат да бъдат употребени. Като „маловажен“ например, поставен върху докладна или друг документ от проверка, установила смъртта на дете. Кой не би се потресъл от такъв факт? А мислите ли, че т. нар. проверяващи остават бездушни, мислите ли , че при подбора на кадри се „търсят експерти“, готови на „зловещи нарушения и корупция, смачкани преписки, търговия с болни хора като с животни…“ – както твърди авторът на този измислен хорър.
Дори в сайта-люлка на неговите изяви се появиха току-що нови „разкрития“ под заглавие „Кой и защо нареди на медиите да мълчат за злините в „Медицинския одит“? Парадоксално, нали? Та някой може ли да посочи една медия, която пропусна да тиражира всичко това?
Лошото е, че вече дори до децата ни стигна тази параноя…И те започнаха да ни гледат подозрително.
Винаги сме вярвали, че дори и с деформирана ценностна система, човек трябва да има усещане за мярка. Лъгали сме се, защото животът сочи друго. Дори в колегията стигнахме и по-далеч: преглътнахме, че сме „дебили“, „тутманици“, „разни там бивши кметове и директори“. Приехме го лично, макар че то засяга цялата здравна система и всичките в нея „безхаберници“…
Можехме да реагираме по-рано, но не го направихме…Въпрос на ценностна система, на морал, на истината и нейния начин на употреба.
Екип на Изпълнителна агенция „Медицински одит“