Нов стандарт по кардиология готви МЗ
Нова проектонаредба за утвърждаване на медицински стандарт по „Кардиология“ е публикувало на страницата си Министерството на здравеопазването.
Навият проект се налага поради факта, че предишният стандарт беше отменен от Върховният административен съд през 2017 г.
В глава първа на проектонаредбата медицинската специалност „Кардиология“ се определя като
„…научна дисциплина и самостоятелна медицинска специалност със специфична многокомпонентност и методология. Тя въвежда познание за сърдечносъдовата дейност на човека в норма и при патология като част от познанието за вътрешните болести“, чиято основна цел е „…насочена към осигуряване на висококвалифицирана диагностика, прогнозиране на хода на болестта и прилагане на качествено специфично терапевтично поведение и лечение при пациентите със сърдечносъдови заболявания.
Като основни задачи на специалността се посочват „…изучаване на патофизиологията и патогенезата на сърдечно-съдовите болести, осъществяване на диагностични процедури, медикаментозно и интервенционално лечение, профилактика и рехабилитация на вродените и придобити болести на сърцето и съдовете, подготовка на пациенти за сърдечна операция и овладяване на специфичните медицински проблеми, свързани с това състояние, разпознаване и лечение на сърдечно-съдови усложнения при пациенти с кардиологични или с други извънсърдечни заболявания, експертизна дейност.“
Така предложеният стандарт се отнася за кардиологичните дейности, осъществявани по отношение на пациенти над 18-годишна възраст и определя техния обем, осъществяван в лечебните заведения за специализирана извънболнична и болнична медицинска помощ.
С цел осигуряване на качество, проектонаредбата въвежда изисквания за минимален годишен брой диагностични и терапевтични процедури на оператор в областта на високо специализираните дейности (ВСД). За ехокардиография стандартът определя 500 изследвания годишно, за инвазивна кардиология – 100 процедури годишно; за кардиостимулация – 80 процедури годишно, при имплантация на система за ресинхронизираща терапия/дефибрилатори – 30, и за електрофизиология – 50 радиофреквентни аблации, при успеваемост 80%.
На база на тези препоръки се определя минималният обем дейности за дадено звено, тъй като изискването на стандарта е да има минимум двама специалисти със сертификат по изброените ВСД, а срокът за придобиване на сертификат за дейности по кардиостимулация да се намали от 2 години на 1 година, т.е. 6 месеца за базово и 6 месеца за експертно ниво. Промяната ще позволи оптимизиране дейността на структурите и улесняване достъпа без да се влоши качеството на процедурите.
Обемите на дейност се следят от съществуващите регистри за пейсмейкъри, инвазивни процедури и електрофизиологични процедури. Броят процедури е базиран на препоръките на Европейското кардиологично дружество, които са приети и преведени от Дружеството на кардиолозите в България, се уточнява в мотивите към проектонаредбата.
Стандартът определя минимални изисквания за един кардиолог за първо ниво, не по-малко от трима кардиолози за второ ниво и четирима кардиолози за структура от трето ниво на компетентност в болничната помощ. „Тези изисквания към лекарският персонал целят да осигурят нормално 24-часово функциониране на общото отделение по кардиология; като един лекар трябва да обслужва максимално 10 легла; ако лекуващият лекар извършва и интервенционални процедури, той може да обслужва максимално 6 легла”, отбелязват от ведомството.
Препоръчително е 75% от лекарския състав, но не по-малко от 50%, да притежава специалност по кардиология. Лекарите без специалност по кардиология, включително специализиращите лекари, работят задължително под ръководството на кардиолог, постановява още стандартът.
Проектонаредбата уточнява, че дейности по отношение на пациенти с кардиологични заболявания може да се осъществяват като част от дейността на отделение/клиника от съответното или по-високо ниво на компетентност по медицинската специалност „Вътрешни болести“.
За намаляване на административно регулиране, проектанаредбата дава възможност за съвместно ползване на определено оборудване и структури в болницата или в населеното място или въз основа на сключен договор с друго лечебно заведение, например: наличие в лечебното заведение на собствена апаратура за образна диагностика, разполагаща с рентгенова апаратура за изследване на сърце и бели дробове; наличие на клинична лаборатория на територията на лечебното заведение от II-ро ниво на компетентност; осигурена компютърно-томографска (КТ) и магнитно-резонансна (МР) апаратура на територията на населеното място, с осигуряване на непрекъснато 24-часово обслужване на болницата, (вкл. при спешни състояния); осигурен достъп от лечебното заведение с клинична лаборатория и други диагностични лаборатории – в неговата структура или по договор; договор с лечебно заведение със структури по кардиохирургия, по съдова или гръдна хирургия за оказване на спешни хирургични интервенции при необходимост, в рамките на не повече от 90 минути от началото на настъпване на перипроцедурни усложнения; договор със самостоятелна клиника/отделение по кардиология за инвазивно лечение, сърдечна и/или съдова хирургия, с възможност за трансфер на пациенти до 120 минути.
От проекта става ясно още, че по данни от 2016 г. в страната функционират 2747 кардиологични легла от които 212 са интензивни кардиологични легла. 61% от тях са разкрити в трето ниво на компетентност, 21% – във второ ниво и 18% – в първо ниво. Общият брой лекари с призната специалност кардиология е 1358.
В мотивите към проекта се посочва още, че въпреки достатъчната осигуреност с кардиологични легла (излишък от 153 легла според отменената Здравна карта) решението за разкриване на структура по „Кардиология“ е въпрос на преценка на болничния мениджмънт, въз основа на капацитета на лечебното заведение, характера на осъществяваната дейност, обращаемостта на пациентите и др. „При вземането на решение следва да се има предвид, че по данни за НЦОЗА за 2016 г. средният разход за текуща издръжка на едно легло за година в структура от 3 ниво е 127 538 лв. за областни многопрофилни болници за активно лечение и 23 811 за структура 2 ниво на компетентност. Разликата се определя от изискването в структура от 3 ниво да има инвазивна кардиология. Средният годишен разход на едно легло в структура от 1-во ниво е между 19 000-25 000 лв.”, се казва в проектонаредбата.
Целият текст на проектонаредбата можете да прочетете тук: http://www.mh.government.bg/media/filer_public/2018/06/18/standart_kardio_okon4at_eP4AqwQ.pdf
Проектът е предложен за обсъждане в 30-дневен срок, считано от 19.06.2018 г.