Промяна в застраховките „Гражданска отговорност“ за лекари и медицински специалисти
Застраховките „Гражданска отговорност“, с които лицата, упражняващи медицинска професия, ще покриват риска от собствените си грешки, ще зависят от специалността и вида дейност, която изпълняват. Това предвижда проектонаредба на Министерството на здравеопазването.
Промените засягат 84 600 медици, дентални лекари, фармацевти и професионалисти по здравни грижи, които досега сключваха застраховка „Гражданска отговорност“ според новите правила в Кодекса за застраховането. По силата на действащия кодекс минималната застрахователна сума е 500 000 лв. за застрахователно събитие и 2 000 000 лв. за всички такива събития в рамките на година.
Проектът на МЗ се предлага минималната задължителна застраховка да е в рамките на 30 000 до 150 000 лв. и агрегатен лимит от 120 000 – 600 000 лв. в зависимост от вида лечебно заведение, в което работи съответното медицинско лице, и конкретната му специалност, се посочва в доклад на министъра на здравеопазването.
Конкретните суми се формират според степента на риска за съответната специалност. Обособени са три групи.
- Първа група: вирусолози, имунолози, лаборанти, специалисти по лъчелечение, паразитология и прочие. Ако те работят в лечебно заведение за извънболнична помощ, дом за медико-социални грижи, център за психично здраве или за кожно-венерически заболявания, ще се застраховат за минимум 30 000 лв.,
със 120 000 лв. Работещите в болница, онкологичен или спешен център, минималната застраховка следва да е 50 000 лв., с 200 000 лв. агрегатен лимит.
Втора група: авиационни медици, специалисти по вътрешни болести, гастроентерология, инфекциозни болести, педиатрия и прочие. Минималната определена застраховка за тях пък е 60 000 лв., с 240 000 лв. агрегатен лимит. За болнична помощ сумата е 100 000 лв. при 400 000 лв. агрегатен лимит.
Трета група: всички хирургични специалности, реанимация и интензивно лечение, акушерство и гинекология. Тяхната застраховка се предвижда бъде съответно 90 000 лв. с 360 000 лв. агрегатен лимит и 150 000 лв. с 600 000 лв. агрегатен лимит.
Сумите са формирани след съпоставка между броя на посещенията при медицински специалисти и доказаните случаи на причинена увреда на пациентите, заради неизпълнение на професионалните задължения, включително нарушения на правилата за добра медицинска практика. Анализирани са 2 258 579 хоспитализации и 1 268 798 обслужени пациенти от центровете за спешна помощ, 26 000 000 посещения на личния лекар и още 13 000 000 на специалисти в извънболничната помощ. Отчетено е, че за последните 10 години заведените дела срещу лекари за причинени от тях вреди са само 240, като едва една-трета са уважени от съда. „Обобщената съдебна практиката показва, че при лека телесна повреда горната граница на осъждане за репариране на неимуществени вреди е до 10 000 лева; за средна телесна повреда – до 60 000 лева; за тежка телесна повреда – до 120 000 лева; за смърт – до 150 000 лева на наследник.
Средните параметри на обезщетенията, изплатени от застрахователите в случаите на доброволно уреждане на спора са както следва: до 5 000 лева за лека телесна повреда; до 50 000 за средна телесна повреда; до 100 – 120 000 за тежка телесна повреда; 80 – 100 000 за смърт“, се посочва в доклада на здравното министерство. Посочената практика определя като най-рискови специалностите хирургия, акушерство и гинекология, ортопедия и травматология.
С приемането на проекта на наредба ще се намалят разходите на лечебните заведения за задължителното застраховане на лицата, упражняващи медицинска професия в тях, категорични са от Министерството на здравеопазването.
Проектонаредбата ще бъде подложена на обществено обсъждане до 13 юли.