Три дела, които промениха съдбата на ирландските жени

Коментар на адв. д-р Мария Петрова, специалист по медицинско право от кантора LexMedica BG. 

На 26 май вечерта, ирландските жени в Дъблин, се прегръщаха и плачеха пред паметника със запалени свещи на Savita Halappanavar.

Този път сълзите им бяха израз на радост! Ирландските жени празнуваха! Победа! Голяма победа! Историческа!

Референдумът 25 май 2018 г. каза „ДА!“ на промяната на член 8 в Конституцията в Ирландия, забраняващ абортите.

В официалното си обръщение към нацията, министър-председателят Лео Варадкар, заяви: „В Ирландия абортът е вече разрешен, остава да бъде регламентиран от парламента.“

Борбата за отпадане на забраната на абортите в Ирландия не е от вчера. Движението Repeal (FeshEt) се бори за това вече 10 години! За многобройните стачки, протести – да не говорим! Правителството остана непреклонно. Едва сега, на 25 май, референдумът се увенча с успех и донесе желаната промяна. .

За ирландските жени, а и не само за тях, референдумът се оказа въпрос „на живот и смърт“. Мнозина се завърнаха в страната само и единствено, за да гласуват. Роди се и движение – HomeToVote! (Върни се вкъщи, за да гласуваш!).

В статията си от 26 май, озаглавена „HomeToVote“, Lynn Enright направи прекрасен анализ на това, какво означава този референдум за ирландската жена. „Малкият куфар на колелца има различно значение за нея. От средата на 1900 година насетне много ирландските жени отиваха с малък куфар на „кратка почивка“, а всъщност отиваха да направят аборт в чужбина. При това преструвайки се, че са весели и щастливи от предстоящата „почивка“.

Сн. :Аластър Мур

За първи път абортите в Ирландия са забранени през 1861 г. със закона за „Престъпления срещу човека“. И дори когато през 1967 г. Обединеното кралство премахна забраната, в Ирландия законът остава в сила.

През 1974 г. McGee в „Делото срещу Главния прокурор“ каза следното: „Не бива да се месим в личния живот и решенията на страните по брачния договор, защото този личен живот е над добрата съдебна практика“. Думите на McGee предизвика паника и безпокойство сред противниците на абортите. Уплашен, че забраната може да падне, дошлият начело на правителството през 1982 г.  министър председател Charlie Haughey, нареди незабавно да се изготви закон, според който „правото на живот на нероденото бебе е равно на право на живот на майката“. Така „законът на Haughey“ се оказа много по-строг от закона приет през 1861 г, който класифицираше аборта като убийство, и на последвалия референдум беше приет с 67% от гласовете.

В резултат на този закон много жени в Ирландия пострадаха, но три дела, останаха завинаги в историята и я промениха. Това са трите крачки, които очертаха пътя към победата в референдума на 25 май.

Делото „Х“ 1992 г: За изнасиленото дете

През 1991 г. момиче на 14 години, да го наречем момичето Х, е изнасилено от семеен приятел и забременява. Семейството се опитва да замине за Обединеното кралство, за да направят аборт, но главният прокурор, за да възпрепятства аборта, забранява на Х да напуска страната. Семейството незабавно обжалва пред Върховния съд. Върховният съд отменя забраната и семейството се готви да замине за Англия и тогава Х абортира бебето.

Крачка първа! Случаят накара Върховният съд да направи допълнени към член 8 от Конституцията и да добави, че „пътуването в чужбина с цел аборт е свободно и разрешено“.

Делото Savita Halapannavar

Второто важно дело – делото Savita Halapannavar. То се превръща в символ на движението Repeal. Накратко историята е следната: през 2012 г. бременната в 17 г.с. 31-годишната ирландка от индийски произход, постъпва в болницата с изтичане на околоплодни води, поради преждевременно отворен околоплоден мехур. Savita Halapannavar се намира в изключително тежко състояние – бременността трябва да се прекъсне, защото заплашва живота на майката. Но в продължение на 4 дни, въпреки многократно заявеното желание, както на бременната, така и на съпруга ѝ, за прекъсване на бременността, лекарите не пристъпват към аборт, тъй като в католическа страна, каквато е Ирландия, абортът е невъзможен докато има сърдечна дейност на плода. През това време 31-годишната жена е в състояние на сепсис и развива полиорганна недостатъчност…  След едноседмичен престой в болницата, Savita Halapannavar умира пред очите на лекарите и обществото.

Смъртта на Savita Halapannavar предизвиква вълна от протести, както в страната, така и извън нея. А правителството на Ирландия е изправено пред принуда да предприеме мерки.

Крачка втора! Приемането на Закона за опазване на живота по време на бременността (PLDPA).

Според него абортът е разрешен, ако лекарят, който го извършва, може да докаже: първо, че животът на жената, на която се прави аборт, наистина е застрашен във висока степен и второ, че този риск може да бъде премахнат единствено и само чрез аборт.

Въпреки че е приет през 2013 г., този закон не намира решение на съществуващите проблеми. Фактът, че аборт може да се направи само и единствено, ако жената е на прага на смъртта, при абсолютно пренебрегване на нейната воля и желание, показва неговото безсилие. Законът пренебрегва болестни състояния, възникнали по време на бременността, дори изключва опита за самоубийство поради нежелана бременност, като причина за аборт и допуска такъв да бъде извършен само, ако опасността за живота на майката е породена от самата бременност. Законът възприема жената като неравноправен субект, принизявайки я до инкубатор, средство за разплод, недавайки възможност тя да формира и изявява воля, по отношение на репродукцията си.

 Делото У от 2014 г. 

Историята: Преди да потърси политическо убежище в Ирландия, г-жа У идва от страна, в която е била отвлечена от паравоенна организация и е станала жертва на групово изнасилване. При приемането ѝ в Ирландия, по време на профилактичните прегледи се разбира, че е бременна. Волята на Г-жа У е, да направи аборт, защото не да желае да роди дете от изнасилвачи. Въпреки че обикаля всички болници и търси спасение, подписва всякакви нужни и ненужни документи, накрая чува обяснението лекарите: може да направи аборт, но не в Ирландия, а например в Англия или в Европа.

Като бежанец, г-жа У получава по 19 евро на седмица, а цената на аборта и пътните разноски възлиза на 1 300 евро. Дори да приемем, че финансовият проблем не е пречка, г-жа У няма задграничен паспорт и следователно не може да напуска Ирландия. Изправена пред тежка дилема, г-жа У взема решение да избяга от страната, дала ѝ статут на бежанец. Опитът за бягство е неуспешен, г-жа У е заловена на границата и изпратена в затвор. В затвора г-жа У обявява гладна стачка. През август 2014 г. година от ръководството на социалните служби вземат решение да я хранят насила, погазвайки всички нейни права. За да прекратят това, лекарите обещават, че ще направят аборт, ако г-жа У започне да се храни. Водена от отчаяние и абсолютно нежелание да роди джетето, г-жа У се доверя на думите им. В крана сметка аборт не е направен, г-жа У ражда живо и здраво дете чрез Цезарово сечение.

В доклада на международната организация Amnesty International от 2015 г., за г-жа У се казва следното: „След оздравяване на раните, г-жа У бе изписана от болницата и оставена да решава сама как да прекара живота си оттук насетне.“

След време желанието на г-жа У да получи политическо убежище бива отхвърлено, а тя  – принудена да се върне в центъра за бежанци. 

Адвокатът на г-жа У, изразява съмнение, по отношение на грижите, положени за нея след извършената операция – Цезарово сечение. Г-жа У престава да се храни и отслабва много. Става пасивна, много лесно ранима и беззащитна и продължава на носи физическите и психически белези от преживените изпитания и мъки.

Трета крачка!

След делото, което г-жа У завежда, Работническата партия се активизира, ангажирайки юридически консултанти, които да ѝ помогнат в борбата срещу забраната на абортите. Mairéad Enright и екипът му са безкомпромисни и вместо да се опитат да „смекчат закона“ с предложения за възможен аборт при изнасилване, извънматочна бременност и други застрашаващи живота на жената състояния, открито защитават правото на избор на жените и предлагат радикална промяна на Конституцията – изменение на член 8.

Наред с техните предложения от 2015 г., в резултат на обществен натиск, през 2016 г. правителството взема решение да съставяне на Граждански парламент, който да реши въпроса на демократичен принцип.

През април 2017г., със 79% мнозинство, Гражданският парламент решава да приеме предложените промените. Член 8 не е премахнат напълно, но предстои да бъде променен, съобразено с предложенията на Гражданския парламент. Последният няма правомощия да направи промениете, а може само да ги препоръча.

Повратната точка е достигната с референдума от 25 май 2018 г. 60% за „за“ и 39% „против’!

Ирландските жени направиха малки крачки във времето, докато постигнат тяхната огромна победа, която може да служи за пример на всички жени по света, давайки им възможност да оценят правата, които имат или да опознаят пътя, който трябва да изминат, за да ги постигнат.

Решението на една жена дали да роди дете, е част от правото ѝ, гарантиращо свободата на избор, което следва да бъде защитено, както от обществото, така и от закона. Отнемането на правото на избор е нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека. Европейският съд за правата на човека многократно се е произнасял в тази посока. Съдът приема, че забрана на правото на аборт, причинява мъки и страдания на жената, Всеки, бил той мъж или жена, или както се самоопределя, има право на собственост върху тялото си и на самостоятелни решения, свързани с негоç

Дълго време забраната на аборта в Ирландия е тиражината „като уважение към новия живот, който идва на земята“. От друга стана поставянето на жената в принуда да стане майка, не по нейно желание, се явява своеобразна „забрана“ срещу свободния секс и цели да назидава католичките, които са пристъпили църковните канони. Подобни забрани, като забраната на аборта, поставят жените в неравностойно положение, спрямо мъжете и за пореден път осветляват въпроса: жените ли са най-голямото малцинство на Земята?

https://www.lexmedicabg.com/