Туларемия – заразяване, клиника, лечение
Туларемията е остро природноогнищно инфекциозно заболяване, чийто причинител е бактерия Francisella tularensis. Болестта е зооноза. Причинителят се характеризира с висока устойчивост – в почва – повече от 4 месеца, в замразено месо – 93 дни, солено месо – 30 дни, мляко – 104 дни, хляб – 14 дни, в ларвите и нимфите на кърлежи – до 8 месеца). Пряката слънчева светлина ги убива за 20 минути, температура 60°С – за 5 минути, дезинфектанти – за няколко минути.
Основен източник и резервоар на заразата в природата са различни животни – основно гризачи, най-често зайци и мишки, хищници и птици.
От природните огнища заразата се предава на домашните животни и на гризачи, обитаващи жилищата. Болният човек, независимо от формата и тежестта на заболяването, не служи като източник на инфекция за околните хора. Заразата поразява далака, черния дроб и лимфните възли.
Механизмите на предаване са: хранителен – чрез заразена храна и вода, при попадане върху тях на урина и изпражнения на болни животни; трансмисивен – при ухапване от кърлежи и комари; аспирационен – вдишване на заразен прах при обработване на кожи; контактен – проникване през кожата и лигавиците,
Изключително рядко е възможно предаване на заразата от човек на човек.
Инкубационният период е най-често 3-5 дни, но може да достигне и 2 седмици.
Болестта не се предава от човек на човек, но пуролентните секрети от лезиите са потенциално заразни. Заразените кърлежи носят причинителя през целия си живот, което ги прави опасни при пипане без ръкавици.
Заболяване, характеризиращо се с няколко клинични форми: бубонна – улцерогландуларна – кожно разязвяване и увеличени регионални лимфни възли; грандуларна – регионална лимфоаденопатия без наличие на разязвяване; очна – окулогландуларна – конюнктовит с увеличен преауриколарен лимфен възел; чревна – болки в коремната област, повръщане, диария; белодробна – инфекция на белите дробове и плеврата и ифуидна – треска без ясно локализирани симптоми даващи идея за първичен афект; стомашно-чревна – освен общите прояви са характерни и коликообразни болки в корема. Наблюдават се гадене, повръщане и диария. В повърнатите материи и фекалиите могат да се появят кръвни примеси.
Прогнозата при туларемията е добра. Смъртността е около 1%.
След преболедуване човек придобива дълготраен имунитет, но са описани и реинфекции.
Лечението се провежда с антибиотици след направени съответните изследвания.
Профилактиката се състои в недопускане на плъхове в обитаваните помещения, до хранителни продукти и питейна вода; оглед на тялото за кърлежи след пребиваване на открито и наблюдение на местата на евентуално ухапване; избягване на консумация на вода от непроверени водоизточници; обилно измиване на плодовете и зеленчуците предназначени за консумация в суров вид; използване на лични предпазни средства при обработка на кожи или при пряк контакт с диви или домашни животни и замърсени от тях повърхности.
Да припомним, че в случай на диагностицирана туларемия случаят се докладва в РЗИ с „бързо известие” съгласно Наредба № 21 от 2005 г. на МЗ за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести.
1 Отговор
[…] Туларемия […]