АВТОПОРТРЕТ на един професор

Представяме ви откъс от книгата на проф. д-р Георги Чалдъков

HOMO YANUS BULGARİCUS

Дълго се колебаех как да ви представя Професора. Можех просто да напиша: „български учен, ръководител на учебно-научния сектор по клетъчна биология в Медицинския университет, Варна“ и щеше да е вярно, но нямаше да бъде достатъчно.  Можех да продължа: „гост-професор в Kanazawa University Medical School (Kanazawa, Japan), Nie University Medical School (Niа, Serbia) и Institute of Neurobiology and Molecular Medicine, National Research Council (Rome, Italy)“ и щеше да е вярно, но отново недостатъчно. Добре, ще добавя и това: „работил с проф.  Рита Леви– Монталчини (самата Рита Леви – Монталчини! Нобелист за 1986 г.)“, но и това нямаше да е достатъчно. И още: „редактор на международните научни списания Biomedical Reviews и Adipobiology и един от редакторите на Cell Biology International, автор на учебници и четири книги с есета, носител на награди…“ И още, и още! Защото има хора, които са едно, и второ, и трето, че и четвърто. Проф. д-р Георги Чалдъков е един от тях. Брилянтен учен, рядък ерудит, изящен словописец, чувствителен общественик, заразяващ учител… За хора като него, каквото и да кажеш, все е малко и непълно. Затова ви оставям да се запознаете с него чрез портрета, който сам си е нарисувал. Приятно четене! *

АВТОПОРТРЕТ

Син на Радка и Нико Чалдъкови, роден на 23 февруари 1940 г. в къщата с четири „белоцветни вишни” на улица „Сливница” 27  в Бургас.

„Чалдък”, от турски, означава „имаш го”, „ще го направя”. Знам го от баща ми: когато нашите деди влизали в кръчмата, се обръщали към оркестъра с „чал бир хава” (изкарайте една песен) и оркестрантите отговаряли: „чалдък” (имаш я, ще я изпеем).
„Хубава дума е „чалдък”. Звучи ми като сбъднато обещание“ – писа ми писателката Неда Андонова.
Израснал съм в Бургас – в махалата, около гърба на Пожарната команда, на върха на „Сливница” – може би най-високото място на Бургас.

Летният вятър отваряше прозорците на къщите и до всички долиташе гласът на „вечерен тромпет”, идващ от къщата на Тончо Русев
и брат му Иван Русев на „Александър Велики”. Като студент Васко Лаков, братовчедът ми, често идваше вкъщи с поета Борис Христов и тогава цялата махала, заедно с гърба на Пожарната команда, „тръгваше отново след кръстоносния марш на щурците”.
Като поотраснахме, „махалата” се премести в Морското казино, тогава най-хубавият и работещ до два часа след полунощ ресторант, на който баща ми беше дълги години управител. Интелектуалната бохема бяха негови постоянни гости. Тогава Христо Фотев написа „Песента на цимбалиста”, която започва така:

В малко казино до морето –
до морето в малкото казино
идваха моряци отдалече,
за да пият свойта чаша вино.

Бургас – Genius loci, Spirit of place…

Знаете какво би написал Хемингуей по този повод: „Ако сте късметлия да живеете в Бургас като млад мъж, където и да отидете по-късно в живота си, той остава с вас, защото Бургас е един безкраен празник.” Това е като отпечатъка на Лоренц. В синхрон с Хемингуей е сентенцията на д-р Коста Костов: „Това, което знам със сигурност, е, че светът щеше да е по-сантиментален, ако Адам и Ева бяха бургазлии.”

За мен бургаският аxis mundi, по-точно axis urbi (ост на града), е „Александровска” и по средата „Часовника” (пъпът на Бургас – umbilicus urbis Burgas) – тя е оста „Север-Юг” (cardo), около която се въртят всички бургаски къщи, площади, църкви, градини, кафенета, кръчми. И остров Света Анастасия. Сигурен съм, че когато гларусите и чайките летят нависоко, в очите им – хиляди огледала над града – се оглежда Човек, който посети Бургас, винаги го носи със себе и така градът присъства навсякъде по света. И бургазлиите са много повече, а не само около 250 хиляди, които живеят в града. Според изследване на учени от Института
по експериментална морфология и антропология в БАН, най-красивите и най-умните хора в България се раждат в Бургас. Това най-вероятно се дължи на бургаските гени, на Чудотвореца Свети Николай Мирликийски и на денонощния ритъм на бриза в бургаския залив. Комбинация гени-Свети Николай-море формират бургаския коефициент – BQ (Burgas Quotient), нещо повече от IQ и EQ , взети заедно. Повече пише в книгата ми „Бургас. Сантиментални истории”.

Госпожа Семова ни учеше от първо до четвърто отделение – отношението ѝ към нас, невръстните деца, е един от първите отпечатъци за любознание и благородство.
И родната ми къща, в която ние и семейството на леля ми живеехме заедно с баба и дядо, построили къщата през 1921 г. Понякога идваха двамата ми вуйчовци и къщата още повече се изпълваше с трогателно разбирателство.
Предполагам, че тези отпечатъци са формирали моето детско вдъхновение – за доброта, сътрудничество, съпричастност, щедрост, справедливост…
Аз съм православен християнин, който се тревожи от социалната и политическа апатия на нашата църква. Възхитен съм от „концепцията на позитивната молба” на Джон Ленън:

„If you can imagine a world at peace, with no denominations of religion – not without religion but without this my God-is-bigger-than-your-God thing – then it can be truе…”. 

И съм отвратен от този, който изрече „Майната му на православието” – вижте „Синдром на Паси”, стр. 256.

В науката най-голямото ми  вдъхновение идва от учителите ми: Асен Хаджиолов-младши, Делчо Желязков, Рита Леви-Монталчини, Джордж Паладе… И от приятелите: моите brain-and-heart friends (BHF), в тях, разбира се, включвам и семейството ми – Антоанета, Николай и Никифор. На върха на тази симбиоза стоят, докато бяха живи, пък и сега – майка ми и баща ми. Вярвам, че никой
друг не може да те обича така всеотдайно, безкористно и наистина завинаги, както родителите ти. След това ти обичаш така децата си и внуците си – наричам това поток на двойните спирали (на ДНК).
И от книгите: Малкият принц на Екзюпери, Мечо Пух на Алън Милн, Алиса на Луис Карол, Дон Кихот на Сервантес, Тъй рече Заратустра на Фридрих Ницше, Зорба гъркът на Никос Казандзакис и, разбира се, Библия (сиреч книгите на свещеното писание) и всичко, написано от Достоевски, Емили Дикинсън, Яворов, Дебелянов, Фотев, Лорка, Лучиан Блага, Робърт Фрост, Пабло Неруда, Йордан Радичков…
И поетичните астрали на две съседни страни – Константин Павлов, роден на 2 април 1933, и Никита Стънеску, роден на 31 март 1933.
И от режисьорът Крикор Азарян. Чуйте една от мъдростите на този Човек: „Представяте ли си какъв би бил животът, ако чувстваш болката, която причиняваш? Светът щеше да е съвсем друг.” Ако тези мисли ги бе произнесъл някой евроатлантик, щяха вече да са разпространени по цял свят.
Предпочитам „чувствам и мисля, значи съществувам” – пред „мисля, значи съществувам” на Рене Декарт. Навярно затова съм усетил любознанието и евристичния потенциал на повече от 20 студенти, които са работили в моята университетска лаборатория. Сега те са известни учени и лекари, работещи във Варна, София, Сейнт Луис (Мисури), Гьотинген, Каназава, Ню Йорк, Богота, Ню Орлиънс (Луизиана), Кеймбридж, Токио, Атланта (Джорджия), Кьолн.

Когато ме питат „Кой е любимия ми стих?”, отговарям: В българския език няма единствено число за „любовница”, както и за „любим стих”. Ето някои от тях – стихове, не любовници:

Зелена, любя те зелена…
Verde, que te quiero verde…
По залез златното момиче
се къпеше само в реката
и ставаше водата златна.
(Федерико Гарсия Лорка)
Или:
Листата капеха в червено озарени.
На „Морска” – улица с печално реноме…
Сърцето ми бе в свойта първа сила.
Не беше бившо то както сега.
На всички пролети събрало хлорофила
се пръсна то – позеленя снега.
(Христо Фотев)
Ако искате:
Две малки пролетни звезди, на облаците кацнали,
треперят в пролетния хлад и се целуват тайно.
(Иван Пейчев)
И, разбира се, биохронологията на играта, мъдролюбиво представена от Лучиан Блага:
Детето се смее: Играта е моята мъдрост и моята любов.
Младият човек казва: Любовта е моята мъдрост и моята игра.
Старият човек прошепва: Мъдростта е моята любов и моята игра. 

Аз не използвам думата „балканска работа”, натоварена е с много негативен заряд – арогантност от страна на
небалканците и психомазохизъм от наша страна. На света има и „американска работа”, „германска работа”, „японска
работа”… – понякога те са доста по-негативни от „балканска работа”.
Тревожи ме „действеното невежество”, „организираната посредственост” – защо тези, които сричат, лъжат и крадат, управляват онези, които създават знания, поезия, театър, музика? – големият въпрос на прехода „диктатура – демокрация”. Вярвам, че чрез приоритетно инвестиране в образование и наука ще престанем да се въртим в порочния кръг невежеството, алчността и агресията. И от Българе, българе… Как съм ся аз озовал сред вазе? Туй ми е най-голяма грешка в живота (описано във „Възвишение” на Милен Русков), някой друг Милен ще напише книга и ще я озаглави „Щастието да си българин”.

„Да бъдеш автор на учебник е дълбока отговорност.” Емили Дикинсън: „Да бъдеш цвете е дълбока отговорност.”) Моят учебник „Клетъчна биология” е написан indepth и е желателно да се чете in-depth, ако иска читателят да се сдобие с in-depth знания в клетъчната и матриксна биология и нейното значение за разбирането на болести, превенция и терапия. Влезте в http://press.mu-varna.bg/books и, ако искате, поръчайте си учебника. Надявам се да е полезен за знанията и, по-важно, за начина на мислене на любознателните студенти, преподаватели, докторанти, лекари и биолози, including Bulgarians living in Italy, Japan, Canada, UK, USA, all over the world.

Огорчен съм от политиците, техния нагон към пари и власт причиняват най-големите беди на държавата и общество. Безотговорността им към нас, наивниците, които продължаваме да ги избираме. На политиците казвам: Бъдете демофили – приятели на народа! Другите -фили и -фоби са геополитическа рулетка, в която България често е участвала и губила.
На сънародниците: Бъдете здрави и се образовайте! Така ще е по-осъществимо да се уважаваме и разбираме – взаимно. И, моля ви, никога не казвайте „никога” и „последно” – нито за науката и изкуството, нито за жените и виното.
На настоящите и бъдещите студенти: Бъдете здрави и любознателни! Уважавайте родителите, пациентите и учителите си. Спазвайтe Десетте Божи заповеди и Хипократовата клетва. И се подписвам:

Искрено ваш,
Георги Н. Чалдъков, BHF, MD, PhD, DHC, FIAS, FIACS

–––––––––––––––––––––––––––––––––

*    Панайотка Панайотова