15% от бюджета на НЗОК поискаха специалистите по извънболнична помощ
15% от бюджета на НЗОК да бъде отделен за Специализираната извънболнична медицинска помощ (СИМП), поискаха лекарите по време на кръглата маса „СИМП – състояние и перспективи“, организирана от Български лекарски съюз (БЛС).
Това е едно от основните искания, изложени в декларация на Българския лекарски съюз и Асоциацията на специалистите в извънболнична помощ, която ще бъде изпратена до председателя на парламентарната комисия по здравеопазване д-р Даниела Дариткова, министъра на здравеопазването Кирил Ананиев и управителя на НЗОК проф. Камен Плочев.
В мероприятието взеха участие представители на законодателната и изпълнителна власт, синдикати, пациентски и съсловни организации, лекари.
Д-р Венцислав Грозев, председател на БЛС призова участниците във форума да обединят усилията си в една посока, за да постигнат подобрения в здравния сектор, респективно в медицинските услуги.
„Всички сме на ясно, че проблемите са много и няма да се решат за един ден, но наша задача е да поставим основите на промени, които да доведат до ефективно и качествено здравеопазване“„ подчерта д-р Грозев.
Д-р Галинка Павлова, зам.-председател на БЛС, изнесе доклад за състоянието и перспективите на специализираната извънболнична помощ. Според д-р Павлова проблемите в сектора не само, че не се решават, но се задълбочават все повече.
„Ресурсът, необходим за ефективното функциониране на специализираната доболнична помош е 15 %, а не 6% както е до сега“, коментира д-р Галинка Павлова, зам.-председател на БЛС. Според проучване направено от БЛС сред 176 специалисти от доболнична помощ, средната работна заплата на специалистите е между 850 – 980 лв.
„Липсата на остойностяване на труда на лекарите и медицинските дейности, води до прогресиращ отлив на кадри и в резултат 65% от колегите в СИМП са на възраст между 55 и 65 г.“, добави още д-р Павлова. Направеното проучване очертава плашещи тенденции – липсват кардиолози, ендокринолози, невролози, педиатри, пулмолози и тази липса все повече се задълбочава. Съществува съществена разлика в заплащането на лекарите от различните специалности и населени места. Едва в 4% от лечебните заведения се извършват амбулаторни процедури по НРД.
„Лечебните заведения трупат и дългове, като 80% от ДКЦ-тата имат неизплатени дългове към НАП, към доставчици и задължения по трудови възнаграждения. Сградният фонд също е в лошо състояние. 67,4% от ДКЦ-тата се нуждаят от ремонт, но не могат да го финансират сами“„ заща още д-р Галинка Павлова.
Призив за единство и непротивопоставяне между общопрактикуващи лекари, лекари от СИМП и доболничната помощ. „Целта донякъде на част от управляващите е да настройват трите групи една срещу друга, а подхождайки по този начин, няма да постигнем много“ посочи д-р Асен Меджидиев, председател на Столичната лекарска колегия.
„Единственият начин да се постигне баланс е в остойностяването на медицинския труд“, отговори председателят на БЛС д-р Венцислав Грозев.
Освен за по-висок бюджет, участниците в кръглата маса настояваха за електронно здравеопазване, увеличаване на обема и цените на дейностите, изпълнявани от лекарите от СИМП, разширяване на опциите за диспансеризиране на хронично болните, остойностяване на медицинските дейности и труда на медиците.
Участниците във форума единодушно подписаха декларация с исканията си, която ще бъде изпратена до Министерството на здравеопазването, Здравната комисия и НЗОК.
