Анри Дюнан, който изрече „Sono fratelli“ – „Те са братя!“ и развя знамето на Червения кръст

На 8 май 1953 г. за първи път се отбелязва Световният ден на Червения кръст и Червения полумесец. Датата не е избрана случайно – на тази дата – 8 май 1828 г., в Женева се ражда Жан Анри Дюнан – идеологът и създателят на Международното червенокръстко движение.

И днес Червеният кръст и Червеният полумесец са най-известната, уважавана и активна организация. Няма друга идея, която да обединява 250 млн. души по света, независимо от професия, националност, политическа и религиозна принадлежност, готови да ре притекат на помощ в най-горещите точки на света.

Всичко това става възможно благодарение на швейцареца Анри Дюнан – хуманист, икономист, теолог.

Роден е в заможно семейство – баща му е бил съдия, важна фигура  в Женева, член на градския съвет и в кръга на задълженията му влиза надзорът над приютите за сираци, а дядото му – директор на женевската болница и кмет на съседния град. Майка му, Ана Антоанета Коладон, е сестра на известния физик Даниел Коладон. Семейството живее в разкош, но спазва строги набожни нрави. „Не това, което получаваш, а което даваш, е твое!“ – съветваха ме родителите, спомня си рижият на вид Анри.

На 18 години се присъединява към евангелистката организация „Пробуждане“, популярна по това време в Женева. През 1853 г., след като се запознава с американската писателка Хариет Бичер Стоу, Дюнан се изказва решително срещу робството, борбата с което води в продължение на няколко десетилетия. Участва активно в работата на създадената малко преди това Християнска младежка асоциация в Париж през 1855 г.

Конкретен повод за създаването на Червения кръст става битката при Солферино. На 24 юни 1859 г. Дюнан пристига в Кастилионе става свидетел на едно от най-кървавите сражения през XIX век – тази край Солферино, жертва на която падат 16 хиляди убити, 24 хиляди са ранени. След битката, заедно с шест хиляди доброволци и Дюнан се отправят към Солферино, за да помагат на ранените. Там на бойното поле той интуитивно осъществява първата идея за обща човешка взаимопомощ при бедствие.

Години по-късно, в книгата си  „Спомен от Солферино“ Дюнан ще напише следното:

„25 юни ранното слънце освети най-ужасное зрелище, което може да си представи човешкото въображение – расказва Анри. – Цялото бойно поле бе усеяно от трупове на хора и коне. Навсякъде имаше кръв, много кръв и смрад. Тежко ранени лежаха примесени с мъртвите и стенеха сърцераздиращо. Мнозина в агони молеха не за помощ, а да бъдат доубити, поради липса на санитари и лекари тук на бойното поле. Този ден завинаги промени моя живот. Тогава реших да обява война на войната!

Ден-два след битката видях как италиански войници заплашват да изхвърлят пленените ранени австрийци от стълбите и в църквата Киеза Мажоре в Кастилионе. „Спрете! – извиках им – „Не правете това! Ранените на бойното поле са ваши братя!…“

Войниците се вслушват в милосърдния му призив, а думите „Sono fratelli“ – „Те са братя!“ е световен девиз за оказване на помощ при бедствие.

Управляващи, влиятелни за времето си личности като Виктор Юго, Чарлз Дикенс, Флорънс Нейтингейл и известни журналисти проявяват огромен интерес към плана му . През февруари 1860 година Женевското дружество за обществено благоденствие – състояща се от най-видните женевски граждани – се заема да осъществи плана на Дюнан. Дружеството създава комитет от петима души.

Той призовава да се започне кампания в подкрепа на европейски правителства за организиране на международна конференция, която да обедини усилията на отделните национални групи за оказване на помощ.

На 26 октомври 1863 г. в Женева се срещат тридесет и девет делегати от шестнадесет страни.

Те изработват договор, който да гарантира неутралитета на тези, които оказват помощ и приемат за знаме емблемата червен кръст на бял фон, подобно на  швейцарското знаме.

Така фактически се създава Международния комитет на червения кръст. А договорът, широко известен като Женевска конвенция, е подписан следващата година в Париж от представителите на дванадесет страни.
Женевските конвенции са гръбнакът на международното хуманитарно право. Те са залегнали в основата на работата и на Международния комитет на Червения кръст /МКЧК/. 

Отдаден на хуманитарната си дейност, Дюнан изоставя алжирското си предприятие и през 1876 г. банкрутира. Женевското общество отхвърля обеднелия Дюнан, но въпреки това присъства на общото събрание на Червения кръст, което се състои в Париж по време на световното изложение. Там прави предложение да се гарантира на военнопленниците неприкосновеност като на болните и ранените.

През 1871 г., по време на Френско-пруската война, Дюнан основава дружество, в чиито задачи влиза защитата на военнопленниците; негови отдели са създадени във Франция, Англия, Белгия, Бавария и САЩ. На следващата година дружеството получава името Световен съюз за ред и цивилизация. А френският и английският отдел на съюза се присъединяват към призива на Дюнан за разпростиране на неутралитета и над затворниците.

Руският цар Александър ІІ помага за подготовката на конференция в Брюксел, където е разработена конвенция за воденето на война и за отношението към пленниците. Макар че не донася бързи резултати, съвещанието дава тласък да се сключи споразумение за правата на военнопленниците.

Съединените щати все още не признават Червения кръст. Но американската медицинска сестра Клара Бартън, която работи от името на Червения кръст по време на Френско-пруската война, основава първия отдел на дружеството в САЩ. През 1882 г. сенатът на САЩ приема условията на Женевската конвенция за отношението към пленниците.

От 1871 до 1874 г. Дюнан посвещава по-голямата част от времето си на Световния съюз.

По-нататък Дюнан живее в уединение и се появява рядко сред хората. За да събере средства за Световния съюз, чете за кратко лекции в Англия. Неоценен от семейството си и забравен от приятелите си, той се заселва в Южна Англия, макар че живее известно време в Париж, където е секретар на Френското дружество на приятелите на мира. Скоро след това се връща в Швейцария и започва да странства от село на село, често без да има и късче хляб. Въпреки нищетата, той поддържа прецизно външността си, маскирайки извехтелите места по редингота си с мастило и избелвайки с тебешир ризата си. През 1892 г. се заселва в Хайденския приют, където прекарва остатъка от живота си.

Той е болен и не може да отиде  да участва  в церемонията по награждаването. Всичките средства, получени от Нобеловия комитет, завещава на благотворителни организации в Норвегия и Швеция.

След много години без никаква вест от него го открива журналистът Вилхелм Зондрегер, чието интервю с Дюнан е препечатано от много европейски вестници. Като разбрала за бедственото му положение, руската императрица му отпуснала малка пенсия. Берта фон Зутнер  го посещава и предлага да помогне за възстановяването на репутацията му. Тя пише често за него и самият Дюнан започва да сътрудничи на пацифистките й списания, които издава.

Изцяло отдаден на благотворителната и обществената си дейност той не създава семейство. 

Умира в нищета и забвение на 30 октомри 1910 година в Хайденския приют за бедни.