Из закачките на Ив. Л.*: Най-добре е изобщо да не се стъпва на доктор

Ив. Любенов: „Автопортрет“

Ивелин Любенов не е лекар. Той е архитект. И художник.  И писател или по-точно разказвач. Освен това той е наблюдател и анализатор на света около нас. Той е забавен, без да е досаден. Той внушава, без да натрапва. Вижда, без да си завира носа. Разсмива, без да разплаква. Той е много неща наведнъж, но не е пенкелер. Ето го сега пред вас с визията му за здравната реформа, пречупена през погледа на неговите „чички“. 

Защо толкова много ме обичат (само) чичките, с които сабахлем пием кафе? Щото съм по соломоновски мъдър.
Сутринта спорят за здравната реформа. Пак.
Има две партии (страни) сред тях. Едните партизани не стъпват на доктор, ако ще да видят Свети Петър отблизо, а другите не излизат от поликлиниките, викат линейки за щяло и нещяло и затормозяват до откат и без това крайно нефункциониращата здравна система.
И ме нудят мене за съдия, да кажа кой е крив и кой е прав:
– Ма кво очаквате от мене – опитвам се да се измъкна аз по тъч линията – като аз ходя на доктор само при необходимост и за целия преход съм бил 2-3 пъти. Нямам наблюдения!
– Не, ти кажи теоретично – викат ми те, щото знаят колко силен съм на теория.
– Теоретично да, – потвърждавам аз – хубаво е на практика да се ходи при законовопрактикуващи доктори.
– Ура – възкликна едната партия – Иво е наш!
– Ама, чакай – не се предават от другата – ти за докторите изобщо ли говориш или за докторите в България понастоящем при сегашната здравна реформа?
– А, – викам – аз ви отговарям ангро. Иначе, ако е за в БГ, най-добре е изобщо да не се стъпва на доктор (или „най-добре е танковете да дойдат“).
– Ура – възклина другата партия – Иво е наш!
Наложи се аз да черпя и двете партизански дружини, нали са ми другарчета.
Лошото е, че изненадващо ме заболя мъдрец. И сега се чудя коя партия (страна) да взема?
Най-близкия стоматологичен кабинет, не от нашата здравна система, ми се явява в Солун?