Лаймска болест или в сезона на кърлежите

     Д-р Светла Станева завършва Медицински университет Варна през 1983 година, през 1990 придобива специалност епидемиология, през 2009 завършва магистърска програма  по Обществено здраве в Медицински университет – Варна. Работи като епидемиолог от 1987 година, а от 2015 е преподавател в Медицински университет Варна. Член на БЛС, Дружеството по епидемиология, Дружество по обществено здраве. 

Пролетта е началото на „сезона на кърлежите“ – периодът на най-голяма численост на кърлежовите популации. Затова ще е добре да напомним за тях и за болестите, на които са преносители. Една от тях е лаймската болест.

      Лаймската болест е остро инфекциозно, трансмисивно заболяване, причинявано от вид спирохета Борелия бургдорфери. Естествен резервоар на инфекцията са различни животни, в това число и домашни, а преносители най-често са иксодовите кърлежи, които смучат кръв от заразено животно. Борелията може да се запази в тялото на кърлежа и да се предаде на поколението му. По този начин в природата се формират природни огнища на лаймска болест.

Човек обикновено се заразява при впиване в тялото му на кърлеж, смукал преди това кръв от заразено животно.

Първите случаи на заболяването са описани през 1975 г. в град Лайм, щат Кънектикът, САЩ, откъдето произлиза и името му. Среща се в различни страни по света, но главно в САЩ и Европа.

Инкубационният период е от 3 до 33 дни, последователно се засягат различни органи и системи, като има продължителни (месеци, години) промеждутъци от време.

Протича в три стадия, като в първия общото състояние е добро (възможни са отпадналост, лек фибрилитет, ставни и мускулни болки), преобладават кожните промени. Развива се характерната erythema chronicum migrans. С времето централната част избледнява и зачервяването придобива пръстеновиден вид. Проявите изчезват сами след 2-4 седмици, но могат да рецидивират.

Вторият стадий се характеризира със засягане предимно на нервната система и сърцето и възниква няколко седмици или месеци след първия стадий и трае от 4 до 6 седмици.

Засяга както централната, така и периферната нервна система – периферни неврити, парализа на лицевия нерв, менингит, трансверзален миелит; сърдечните аритмии, по-рядко с ендокардит, миокардит, перикардит. В редки случаи се развива конюнктивит, иридоциклит, панофталмит и др, възможно е и развитието на лек хепатит.

Третият стадий – възниква месеци или години след заразяването. В някои случаи този стадий може да бъде първата изява на заболяването.

Клиничната картина се характеризира със засягане на ставите, нервната система, кожата:

– засягане на ставите (лайм-артрит) – настъпва зачервяване, подуване, болка, ограничени движения в големите стави (главно коленните стави).

– засягане на нервната система – увреждане на черепно-мозъчните нерви, намаление на слуха, атаксия, главоболие, деменция, парестезии, намалена чувствителност на крайниците, радикуларни болки и др.

– засягане на кожата – развива се acrodermitis chronica atrophicans – появяват се еритемни плаки главно по крайниците, кожата изтънява като цигарена хартия, настъпва атрофия на кожата и подкожната тъкан, при което изпъкват кръвоносните съдове.

Диагнозата се поставя се въз основа на:

• данни за ухапване от кърлеж;
• клинични прояви от страна на кожата, нервната система, сърцето;
• клинико-лабораторни изследвания – левкоцитоза, умерено увеличена СУЕ.

При увреждане на нервната система има лека ликворна плеоцитоза и протеинорахия.

– изолиране на причинителя от кръв, ликвор, синовиална течност, биопсичен материал, кърлеж. Използват се хистохимични методи и фазовоконтрастна и електронна микроскопия;

– серологична диагностика – методите ELISA и Immunoblot за доказване на антитела. Нива на IgM (към 25 ден), IgG (към 30 ден от заразяването и в следващите 2 години).

Лечението е антибиотично, с продължителност от 2 до 4 седмици.

Статистиката у нас показва, че от началото на 2018 година са регистрирани 58 заболели от лаймска болест, срещу 27 за същия период на предходната година. По данни на Националния център за заразни и паразитни болести през миналата година заболелите с лаймска болест у нас са били 290 души.

За предпазване от заболяване, трябва да знаем, че кърлежите обитават места, които са посещавани от животни – пасбища, поляни, ниви, паркове и да бъдем внимателни след посещението на такива. Подходящото облекло при разходки в паркове и природни местности, използването на репеленти, огледът на тялото след разходка са важни за намаляване на „срещите“ с нежелани гости по тялото и за ранното им откриване. При наличие на кърлеж, той може да бъде отстранен внимателно с пинсета, без да се усуква или маже предварително с олио, спирт, вазелин или др.  предварително да се  на такъв се препоръчва внимателното му отстраняване с анатомична пинсета без използване на мазни течности. Не е задължително и „усукването” на кърлежа в определена посока. Ако се съмняваме, че ще се справим сами, по-добре е да се обърнем за помощ към лекар.

Препоръчва се след сваляне на кърлеж от човек, той да се наблюдава в следващите 35 дни за симптоми на инфекция. Повечето специалисти не препоръчват прием на антибиотици в този период. Следи се за локални кожни промени не само на мястото на ухапването, увеличени лимфни възли, както и общо неразположение, повишена температура, болки в мускулите и ставите. При наличие на такива е необходим медицински преглед. Своевременното диагностициране на заболяването е гаранция за успешното лечение.

Важни профилактични мерки срещу Лаймска болест се предприемат от много общински администрации. Това са: правилното поддържане на растителността в зелените площи, ограничаване популацията на бездомните животни и дезинсекционните обработки на откритите площадки за деца и ученици, парковете и други. Добре е дворните пространства да не са достъпни за скитащи животни, тревата да се окосява редовно, при необходимост да се извърши дезинсекция.

Прочети още от същия автор:

Листериозата – болест на хладилника

Западнонилска треска – разпространение и симптоми