Алергичен риноконюнктивит

Алергичен риноконюнктивит (АРК) е алергично заболяване, което засяга конюнктивата на очите, носната лигавица, почти винаги и лигавицата покриваща околоносните кухини – синусите. Среща се при 14-30% населението и показва тенденция към зачестяване. По-често се проявява сезонно, но е възможно да бъде и целогодишно.

Симптомите на заболяването се проявява със зачервяване на конюнктивата и хемоза, сърбеж (който е изключително важен за диагнозата) и сълзене от очите, подуване и зачервяване на клепачите; кихане, мравучкане и запушване на носа, секрет от носа.

Тъй като конюнктивата представлява мукозна повърхност, която е подобна на назалната лигавица, алергените, които предизвикват алергичния ринит, са свързани с патогенезата и на алергичния конюнктивит. Затова и много често се говори за алергичен риноконюнктивит.

Обикновено протича по първи тип свръхчувствителност. Тип I (от бърз тип, IgE-медииран) реакциите възникват при контакт на предварително сенсибилизирания индивид със специфичните антигени, с основното участие на IgE. Свързването на IgE с мастоцитната мембрана води до дегранулация на мастните клетки и отделяне на различни преформирани, както и образуването на нови провъзпалителни медиатори, най-значимите от които са: хистамин, триптаза, химаза, хепарин, хондроитин сулфат, простагландини, тромбоксани и левкотриени. Те, заедно с различните химиотаксични фактори, водят до увеличен съдов пермеабилитет и миграция към мястото на възпалението на еозинофили и неутрофили.

Пациентите със сезонен АРК обикновено са със сенсибилизация към полени и имат симптомите на заболяването за определен период от време – например през пролетта, когато основният алерген са дървесните полени, през лятото, когато цъфтят тревите или есента, когато са най-разпространени полените от плевели.
При целогодишния АРК симптомите се проявяват непрекъснато, целогодишно и са свързани с битови алергени като микрокърлежите в домашния прах, хлебарки, плесени и домашни животни.

Най-важно за лечението е избягването на контакта с алергена е основният и най-важен терапевтичен подход при всички видове АРК.

Медикаментозна терапия се цели облекчаване на симптомите на острия АК, като наличните класове медикаменти, с доказана ефикасност, са насочени срещу различните специфични компоненти на възпалителната и алергична каскада.
Прилагат се изкуствени сълзи, които имат бариерна функция и спомагат за разтварянето и очистването на алергените и възпалителните медиатори, антихистамини – системните и/или локални антихистамини се използват за облекчаване на острите симптоми на АРК; вазоконстриктори – използват се самостоятелно или в комбинация с АХ, като облекчават краткотрайно инекцията и зачервяването; стабилизатори на мастоцитната мембрана – намаляват дегранулацията на мастоцитите и следователно отделянето на хистамина и другите медиатори, нестероидни противовъзпалителни средства, кортикостероиди – остават сред най-мощните фармакологични средства за повлияване на хроничната окулярна алергия, но поради страничните си ефекти (вторична инфекция, повишено вътреочно налягане, катаракта) трябва да се внимава с употребата им; алерген специфична имунотерапия (ASIT) – патогенетично лечение, което е в основата на съвременната терапия на алергичните заболявания и др.