Късно откриваме рака на белия дроб
Късно диагностициране на рака на белия дроб у нас – това стана ясно на днешната Академия за журналисти на тема „Рак на белия дроб – иновации в диагностиката и лечението“, организирана от „АстраЗенека България“.
От диагностираните 3947 нови случаи годишно у нас едва 15% са „хванати“ в първи стадий на заболяването, срещу 35 % за САЩ и 20-25% за страните от ЕС и това се оказва изключително неблагоприятно върху хода на заболяването и преживяемостта на пациентите. Този процент е „трагично нисък“, заяви доц. Димитър Калев, медицински онколог в СБАЛОЗ „Д-р Марко Марков“ – Варна и продължи: в нашата страна 70% от заболелите се диагностицират в напреднал трети или четвърти стадий на болестта, затова и преживяемостта е много ниска – под една година.
Годишно от рак на белите дробове умират 1.4 мил. души, от които 270 хил. са граждани на ЕС. Заболяването се среща два пъти по често при мъжете. При тях вероятността да развият заболяването е 1:14, срещу 1:7 при жените. Рисковите групи са на възраст 55 – 74 г., както и тези, които които са пушили по повече от един пакет цигари на ден, в продължение на 30 и повече години, поясни доц. д-р Димитър Калев.
Честотата на заболяването – най-често срещаното онкологично заболяване при мъжете и пето по честота при жените, го прави социално значимо.
Като рискови фактори за заболяването доц. Калев посочи активното или пасивното пушене, замърсяване на въздуха, хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ), заразяването с ХИВ.
Основните симптоми, които насочват към диагнозата, са продължителна кашлица, прогресивна загуба на тегло, трудности с дишането и гръдна болка. Много често заболяването е „маскирано“ под формата на дълго продължаваща, упорита пневмония, или „пушаческа“ кашлица.
Като превенция на заболяването Доц. Калев посочи компютърната томография и даде пример отново със САЩ, където след масовото използване на последната, смъртността от рак на белия дроб е спаднала с 20% и изразиха съжаление, че НЗОК не покрива т.н. биомаркери за ранна диагностика на болестта.
Специалистите засегнаха и темата за персонализираната белодробна онкология, като обособиха като проблем факта, че към момента НЗОК не поема нужните за откриването на заболяването биомаркери, които да спомогнат за този тип лечение.
Д-р Жасмина Коева-Балабанова, председател на Българския алианс за прецизирана и персонализирана медицина уточни, че води сериозна битка предиктивните маркери да бъдат финансирани не от компанията – производител, а от НЗОК или от специален фонд, тъй като това е изключително важно за пациентите. „Важно е да се определи критерии на кого и кога се прави това изследване, дали то е достатъчно информативно да се предприеме лечение на съответния пациент. Дори миналата година направихме дискусионен форум с ангажираните по проблема, на който НЗОК изрази готовност да се създаде работна група, която да определи критериите, по които да бъдат реимбурсирани биомаркерите, както и такива, на които трябва да отговарят лабораториите, извършващи тези изследвания. За съжаление идеята стигна до задънена улица, но ние не сме се отказали“, обясни тя.
Г–жа Зоя Паунова, изпълнителен директор на АстраЗенека България, внесе оптимистична нотка, заявявайки, че през последните 10 години преживяемостта е нараснала с 10 години. Диагностицирането и лечението на заболяването се развива с все по-добри темпове, заключи тя.
