Правителството ни „присъедини“ към инициативата 1 мил. европейски генома

Целта на инициативата е до 2022 г. да се съберат поне 1 милион геноми за създаването на интегрирана база данни от поне един милион геноми, които да бъдат използвани за клинични и научни цели и за целите на фармацевтичната промишленост. Причината е, че медицината става все по-персонализирана, а за да се изобретят нови диагностични методи и лечебни терапии, трябва да има възможност за тяхното изпитване и нужната база с данни. Подобна интегрирана инфраструктура ще даде тласък в сферата на геномните научни изследвания и цифровото публично здравеопазване; за сериозен напредък в персонализираната медицина, а впоследствие – икономически растеж и подобряване на демографското положение на континента чрез ранна диагностика, по-добро лечение и превенция на заболяванията, за грижи в ключови области, включително редки, инфекциозни и комплексни болести.

Присъединяването към инициативата ще даде възможност да се направи мрежа от онкологични болници, 
които да получават информация за най-добро лечение на пациентите им в рамките на часове, в зависимост от типа на мутационния профил на туморите. Освен при онкологията в проекта на национална стратегия е заложено и развитието на софтуерни приложения за прецизирани на здравните грижи в неврологията, кардиологията и редките болести; създаването на национална биоинформационна банка 
пък ще покаже дали имаме специфични геномни характеристики, които ни отличават от населението на други народи. Според експертите характеризирането на генофонда на нашето население е от значение за определяне на здравни стратегии на министерство на здравеопазването и здравно-осигурителната каса; създаване на да се прави «геномен паспорт» на новородените. «Скрининговите генетични програми имат за цел да бъдат идентифицирани деца, засегнати от метаболитни болести, които могат успешно да се лекуват при ранно поставена диагноза. Реално у нас се прави скрининг на новородени само за 4 редки болести (фенилкетонурия, вроден хипотиреоидизъм, 21 хидроксилазен дефицит и муковицидоза). „В различните страни на Европа този брой обаче варира от 1 до 30 болести, а в САЩ – 57″, се казва в проекта.

Посредством подписаната Съвместната декларация за развитие на съществуващи национални (и регионални) инициативи за персонализирана медицина, за укрепване на сътрудничеството между държавите членки (и регионите) на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, за реализиране на ползите от трансграничния достъп до и обмен на геномни данни, за да се постигне прогрес на персонализираната медицина, България официално е присъединена към инициативата.

Аналогични проекти вече са факт в редица държави – САЩ, Индия, Китай и др.