Рекетира ли касата пациента – коментар на проф. Генчо Начев
20% по-малко заплаща касата според новия Рамков договор, който влезе в сила от 1 април 2018 г. Ще заплаща ли пациентът 20% повече? Това коментира тази сутрин по НОВА проф. Генчо Начев, директор на УМБАЛ „Св.Екатерина“.
След като новият Рамков договор влезе в сила от 1 април, стана ясно, че Касата е предвидилa с 20% по-малко средстава за редица материали и консумативи като импланти, изкуствени сърца, клапни протези, бъбречни филтри и др. Следва ли от това, че пациентът ще трябва да плати разликата, която може да се окзаже 10 000 или 30 ооо лева? Алтернативите са или болницата се договори с фирмите доставчици да продават протезите на цената, посочена от касата, тогава всичко е добре, но е малко вероятно, защото ако това намаление не е рентабилно за фирмата, тя няма да приеме, то тогава или пациентът трябва да заплати разликата, или, ако не е в състояние да го направи, и за да не умре, болницата ще постави протезата и разликата ще остане за нейна сметка – т.е. болницата трупа дългове. „Аз ви казвам, че по-страшното е, че в последния момент се казва такова нещо. Ако знаехме разликата щеше да е, че щяхме да сме подготвени, щяхме да подготвим и пациенти, които да решат дали ще доплащат, дали няма. Това щяхме да говорим много по-рано с фирмите“, каза проф. Начев и илюстрира казаното с факта, че в момента 12 души чакат за клапни протези, за които трябва да заплатят по 10 00 разлика. Болниците, които са се запасили с такива материали могат да се окажат с дългове, ако фирмите не се съгласят да коригират цените. „Но болните чакат и трябва да ви кажа, че някои от тях няма да дочакат“ – коментира проф. Начев.
Проф. Начев очерта и още един проблем, свързан с Методиката за заплащане на дейности в областта на бъбречнозаместителната терапия и терапевтичната афереза, консумативи, които се използват при остра бъбречна недостатъчност и други животозастрашаващи заболявания. Там цените на Касата са намалени приблизително 3 пъти.
Освен това, заплащането влиза в сила със стара дата от 1 януари, което също не е коректно.
Така наречената медицинска осигуровка в размер на 8% е задължителна, но не пълна. И това е основният проблем на този здравноосигурителен модел. Ние покриваме един пакет от здравни услуги, който иска три пъти повече пари. Задължителното здравно осигуряване покрива солидарността. Ние даваме 8% и се надяваме никога да не ги използваме. Но те са солидарни за всички. Един може да използва много финансов ресурс, друг може да не използва нищо.“
„Да се осъвремени пакетът така, че да отговаря на средствата, които се събират за задължително здравно осигуряване и всеки да знае, че ако това ми се случи, няма да заплатя нито стотинка. Оттам нататък хората трябва да знаят, че трябва да доплатят за всички останали дейностти“. Според проф. Начев такъв един подход ще има и първо контролен ефект, защото пациентът, плащайки, ще се замисли дали трябва да му се направи и колко пъти ще му се направи. Съответно, този, които иска да излъже, че го е направил, ще трябва да заплати от джоба си. И второ възпитателен: когато българинът вади пари от джоба си, той се замисля как живее и трето, отваря една ниша за доброволните застрахователни дружества.
Дали казаното от професора е вярно или не, дали е примесено с известна доза цинизъм или не, истината е една – българското здравеопазване се нуждае от нови публични източници за финансиране. Без това никога няма да стигне до мечтаните 15% доплащане на услуги и консумативи при сегашни 45%!
