Високо допълнително заплащане и липса на лекари ще доведе до края на здраевопазването у нас
Два основни проблема в българското здравеопазване: прогресивно намаляване броя на общопрактикуващите лекари и специалисти, а с това и затруднения достъп до квалифицирана медицинска помощ; и високият процент на непокрити здравни услуги, лекарства и консумативи от страна на НЗОК.
И докато от СЗО коментират, че основен проблем е високият процент на допълнително заплащане на здравните услуги – 44, 6, а желанието е да се „падне“ до 15 % и във връзка с това търсенето на допълнителни източници за увеличаване на публичните средства, то за лекарите и пациентите в страната по-важен е проблемът с недостатъчния брой общопрактикуващи лекари и специалисти и трудния достъп до квалифицирана лекарска помощ особено за хора в отдалечени райони, малки населени места, възрастни и социално слаби.
По данни на НСИ през 2016 г. лекарите са били 41,6 на 10 000 души, но за някои области той е значително по-нисък. Например в Разград 26,3 %, Добрич – 27%, Перник – 27,3%. Плашещо е, че в Кърджали общопрактикуващите лекари са едва 4,2 на 10 000 души. Засега най-засегнати са общинските болници, но в някои областни и университетски болници също има недостиг.
Броят на на общопрактикуващите лекари, на педиатрите и неонатолозите, на хирурзите и особено на детските хирурзи прогресивно намалява, а някои специалносио като съдебна медицина, патоанатоми, ревматология, имунолози са буквално на изчезване. 50% от работещите са в пенсионна възраст.
Не по-малък проблем е и недостигът на специалисти по здравни грижи – медицински сестри, акушерки, лаборанти.
За последните 20 години броят на медицинските сестри у нас се прогресивно намалява. Повече от 40 000, от които 11 000 за извънболничната и 30 000 за болничната помощ не достигат у нас. 22% от работещите са на възраст над 65 г. Това е много далеч от световните изисквания и стандарти. В Европа на 100 000 души се падат по 750 медицински сестри и акушерки, а у нас те са едва 485!
От СЗО коментират, че навсякъде по света достъпът до специалисти не е лесен, навсякъде по света има недостиг на лекари и медицински сестри, но ясно е, че това едва ли ще подобри състоянието на здравеопазването у нас.
Препоръките за превенция на тютюнопушенето, алкохолизма, борбата със затлъстяването и неинфекциозните болести едва ли ще променят нещата в българското здравеопазване. Всяка държава има своите особености и няма гаранция, че не системи, които са се оказали добри някъде, ще се окажат добри и за нашата деъдтвителност. Защото достъпът до медицинска помощ, включително и специализирана, беше една от най-добрите черти на нашето здравеопазване.
През месец май експерти от СЗО по здравни системи, здравни финансисти, здравни икономисти и експерти в първичната помощ ще посетят България, за да анализират ситуацията и ще дадат препоръки за подобряване на работата в сферата на здравеопазването.
Каквито и препоръки да отправят те обаче, едва ли ще се стигне до намаляване на допълнителното заплащане, защото липсата на медицински кадри ще унищожи състемата напълно.
