Лекарят, за когото хирургията беше музика

На 29 януари 1881 г. Теодор Билрот влиза в историята на медицината, извършвайки първата успешна операция за отстраняване на част от стомаха заедно с раков тумор. Пациентката оздравява и се възстановява. Повлиян от неуспехите на колегите си, Билрот дълго се колебае преди да извърши операцията. И може би никога нямаше да я направи, без музиката на своя приятел Йоханес Брамс!
В гимназията Билрот минавал за глупав – говорел лошо – не можел да свърже две изречения и без усилията на майка му и логопеда, който била наела, едва ли би могъл да премине от клас в клас. Ходел на училище за да не обиди майка си. Отдавала му се единствено музиката. На нея смятал да посвети живота си. Но майка му била на друго мнение – не искала нейното глупаче, което можело единствено да пее и да скрибуца на цигулка, да се запилее някъде по света, затова настоявала да запише медицина.

В първи курс Билрот единствено свирил на цигулка. Наставникът му – проф. Филхелм Баум, не виждал в него никакво бъдеще, но когато станал завеждащ катедра по хирургия, го взел при себе си от съжаление към майка му, с която се знаели от деца. Майката изпращала пари на сина единствено срещу подробен отчет за заниманията му по медицина. Подготвяйки отчетите, Теодор осъзнал, че му харесва да пише. „Убедих се, че върху листа мога да изразя всичко онова, което никога не бих могъл да изкажа на глас.“ Биологията, с която му се наложило да се занимава, се оказала близко до музиката. „Ако не разбираш музиката, това не означава, че тя е лоша – изслушай я още веднъж, анализирай я и ще я разбереш и обикнеш.“ Зрителната памет, развита от запомнянето на нотите, му помогнала, когато като асистент в клиниката „Шарите“, изучавал препаратите с полипи на дебелото черво. Той забелязал, че подобно нещо е видял, наблюдавайки развитието на пилешкия зародиш – нещо растяло в полипите от вътре навънка – раковите клетки. Откритието на злокачественото израждане на полипите донесло на Билрот известност.

Теодор Билрот (1829-1894), автопортрет по времето, когато работи в „Шарите“.

Обикновено хирурзите са „скарани“ с писането, но на Билрот му се отдавало. На 29 години го поканили за професор в университета в Цюрих. Не бил много речовит, затова на лекции предимно оперирал. Студентите го следели с интерес. Билрот си имал система – преглеждал и изслушвал внимателно болния. Опитвал се да открие центъра на тумора и да го отстрани. Ако това не е било правено преди, Билрот се подготвял върху кучета. Мечтата му била да направи резекция на стомах. Деветнадесет години преди Билрот да се роди било доказано, че може да се отдели част от стомаха на куче и да се пришие към дванадесетопръстника на животното, без това да повлияе отрицателно върху храненето му. Кучето, което оперирал Карл Мерем в Хесен оздравяло дотолкова, че избягало от експериментатора! Но как да се направи това на човек? Нали всяка рана в корема се смятала за смъртоносна? Билрот вървял към стомашния тракт от горе надолу. По време на Франко-пруската война бил виждал достатъчно ранени в областта на гърлото, и знаел, че зашитият хранопровод се разтяга. При по-големи поражение, използвал специална тръбичка. На 31 декември 1873 г. по време на операция се наложило да се отстрани целият ларинкс, заедно с гласните връзки. Но Билрот, благодарение на това, че познавал духовите инструменти, имал вариант за изкуствена увула. Събудили пациента и поискали неговото съгласие. С помощта на апарата болният отговорил достатъчно силно и ясно, за да го чуят в залата.

Лекция на Билрот – картина на Адалберт Зелигман, 1889. Галерея Белведере, Виена.

За този „музикален“ подвиг Брамс посвещава на Билрот струнен квартет. Двамата се познавали от 1865 г., когато, Билрот, професор по хирургия, но и музикален наблюдател, пишел рецензии в цюрихските вестници.
Възможно е Билрот да е дружил с Брамс, защото в негово лице виждал това, което той самият би искал да бъде като музикант. Опитвал да обясни с думи музиката и композитора ѝ. По този повод Брамс му признава: „Общувайки с перото, ти много точно разказваш на другите монолозите, които аз произнасям в себе си.“ Нещо повече, Билрот прогнозирал кое произведение ще се хареса на слушателите и кое – не. За „Песен за любовта“ той казва на автора ѝ, че няма да бъде разбрана, защото „изкуството трябва да е весело и краят му да е весел, а за болшинството весело е, когато техните фантазии и чувства се водят не по пътя на обичайното. Болшинството иска да чува приятно изкуство, да преживява вече познати чувства.“
Това е било казано през 1874 г. малко след екстирпацията на ларикса. Оттук насетне Брамс изпращал на Билрот всяко свое ново произведение.
Със своите ученици Билрот изучава повече от 60 000 протокола от операции на стомаха, събрани от 1817 г. в градската болница на Виена „Алгемайне Кранкенхаус“. В 60 % от 903 случая, ракът на стомаха бил разположен в долната част на стомаха, в близост до прехода към дванадесетопръстника. Отстраняването и спасяването на болния било възможно. Асистентите Карл Гусенбауер и Ал. Винивартер извършили 19 такива резекции върху кучета. Съществували опасения, че стомашният сок ще увреди конците. Билрот докладвал: „Аз отделих стомаха, наложих шевове както при червата, зараснаха без усложнение. Мина година от операцията, пациентът е здрав. Оттук нататък остава само една крачка до резекцията на карциноматозно променената част на стомах.“ Но Билрот не бързал да направи тази крачка. И така от 10 пациенти след новаторската му операция, 6 остават живи. Другите имали още по-лоши показатели, но Билрот не се утешавал с това. „Аз вече не съм този безстрашен оператор… Сега, винаги преди операция, си задавам въпроса: ще позволя ли аз самият да ми се направи това, което искам да направя на пациента?“
По това време много от немските оператори се стремели да бъдат първи във всичко и да оберат лаврите, но не и Билрот. Пръв, на 9 април 1879 г., се осмелил французинът Жул Емил Пеан. Неговият болен бил крайно изтощен, както става при рак на стомаха. Анестезиолози имало само в Англия, където ги наричали „хлороформисти“ и не ги приемали на сериозно. Пеан се оправял сам в продължение на 2.5 часа – подавал хлороформ, рязал, шил… Пациентът едва се събудил и починал след 5 дни, без да е започнал да се храни. На 16 ноември 1880 г. в Хелмно в Прусия е направен втори опит, но пациентът на Людвиг Ридигер починал по време на четиричасовата операция.
По това време при Билрот идва нова пациентка – 43 годишната Тереза Хелер, майка на осем деца, много отслабнала, бледа, с болки в областта на стомаха, повръщане и невъзможност да се храни – приемала само кисело мляко. Всичко говорело за рак. Но Билрот не бързал – страхувал се от шок, сепсис, перитонит и до началото на декември все още не подготвял болната за операция. Докато не чул на Рождественския концерт първото изпълнение на трагичната увертюра на Брамс! Тази величествена музика сякаш говорела: „Виждаш ли, че е възможно да се постигне съвършенство? А ти можеш ли да го постигнеш в своята работа?“ Произведението не се харесало на публиката, но Билрот го оценил веднага. Дни наред музиката звучала в главата му. И той се решил!

Йоханес Брамс (1833-1897)

След празниците се явил и друг стимул – поканили Билрот в министерството на просветата. Той обичал да дискутира за това, че и хората, подобно на животните, се развиват според Дарвин. Но не физически, а умствено. Немците превъзхождат всички в това отношение. Това е природен закон. Но дискусията била във Виена, и той не можел да каже това пред останалите – ще се обидят. В министерството чешките лекари например били цяла делегация. Затова казал направо, че не разбира хората. А следователно и учениците му не стават за нищо. Нека си търсят работа в своята прекрасна Германия.
Асистентите на Билрот били от различни националности. Той чувствал, че ги е подвел. Налагало се заедно да извършат сензация, от която да гръмне целият свят! Предварително отработили действията на всеки един от участниците в операцията. По английски маниер наркозата подавал отделен асистент – неговият любим ученик Доминико Барбиери. Дезинфекцирали помещението, затоплили го до 30о С. Операцията започнала в 9 часа сутринта. Последният, 46-ти шев, бил поставен точно след час и половина. Туморът обхващал значителна част от долната трета на стомаха, затова изрязана част била цели 14 см.! „Страшно е да се каже!“ – ще напише след това Билрот.
Това бил пръстеноклетъчен карцином, прораснал към стената на стомаха и с метастази в лимфните възли. Болната била обречена, всички знаели, че ѝ остават няколко месеца. Тереза се възстановявала бързо. На 4 февруари Билрот написал: „Днес свалих конците. Раната е зараснала напълно, без никакви реакции.“ На 13 февруари: „Днес за първи път тя яде месо.“

Патоанатомичен препарат на оперирания стомах на Тереза Хелер, починала от метастази на 23 май 1881 года. Йозефиниум, Виена.

По това време слухът за операцията вече обиколил Европа, всички се надпреварвали да я повтарят. На 14 февруари Брамс писал на Клара Шуман: „Говорят, че Билрот сътворил нечуван номер – изрязал стомаха на една жена, заедно с тумора, поставил ѝ нов, и сега тайничко си я храни с печено телешко и я пои с кафе!“
Сензацията станала. Билрот се замислил колко често човек постъпва не според законите на борбата за съществуване. Защо Брамс обича Клара Шуман, след като знае, че няма шансове? Защо самият той не се разделя с чашата вино и цигарите, макар да знае колко са вредни? И, ако привързаността може да се разгледа като еволюционно преимущество, то тогава защо ни е музиката? Защо ни успокоява тъжната музика, навяваща горчиви спомени?
Когато през 1887 г. Билрот боледувал от пневмония, неговият личен лекар Йозеф Брейер му разказал, че точно, когато той извършвал операцията, той преглеждал пациента с контрактура, на име Ана Оливандер. Те говорили часове наред, тя разказал най-горчивите си спомени и… се изправила на крака. Сега, заедно с учениците на Зигмунд Фройд, Брейер изучавал нов метод на терапия, наречен психоанализа.
Ако музиката лекува, тогава най-популярната би трябвало да е в минор. Билрот помолил Брамс да преброи тъжните и веселите мелодии у Бетовен, Моцарт и Хайдн. Оказало се, че 1/5 от тяхната музика е в минор. Бах пък „тъжил“ в 45% от музиката си!
А преди Бах? Как е в народните песни? Брамс разгледал всички свои песенни сборници и установил същата зависимост. „Не вярвам в метафизическите закони на психологията““ – написал Билрот. Трябва да има материално обяснение. А дали работата не е в ритъма? Написал писма до познати лекари, работещи в наборните комисии, с молба да проверят има ли наборници, които не могат да маршируват в такт с музиката. „Много ли са? Какво е здравословното им състояние?“ Но Билрот не успял да събере достатъчно данни и да оформи теория. На 65 години починал от сърдечна недостатъчност.
Последната му воля била да не бъде аутопсиран. Ако сам се е вкарал в гроба от рейнското вино и цигари, защо е нужно това да се потвърди от аутопсията и да създаде материал за сплетни. И макар думите му: „Медицината е моята законна жена“ да останат завинаги в историята, радостта в живота му дарява друга любов. В писмо до Брамс, Билрот открито пише: „И когато започна да мисля за най-прекрасните мигове в моя живот (много малко смъртни могат да се похвалят с толкова богат на събития живот, както аз) ти изпълваш всичко останало… Нерядко ти досаждах с глупави глаголствания на тема „Какво е щастие?“ – сега аз определено мога да кажа, че съм бил щастлив, когато съм слушаш твоята музика.“ https://www.youtube.com/watch?time_continue=8&v=HjugQDGJBrchttps://www.youtube.com/watch?time_continue=8&v=HjugQDGJBrc

1 Response

  1. Lagemann lubo каза:

    Клара Шуман и Брамс са имали интимна връзка .всички са знаели ,Пазела се обществена тайна .

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *